Понятието
инфлация идва от латинското inflatio и буквално означава раздуване, разширение, а в
икономиката се използва за обозначаване на
обезценяване на парите, което субективно се усеща от хората като намаляване на тяхната покупателна способност. Като по определение става дума за обезценяването на
парите, което се проявява под формата на ръст (повишение) на
общото ниво на цените (p) на стоките и услугите, и което не е обусловено от повишаване на тяхното качество. То се предизвиква преди всичко от препълване каналите на паричното обръщение с излишна парична маса, при отсъствието на адекватно увеличение на стоковата маса.
Излишните парични знаци предизвикват обезценката си и преразпределение на обществения продукт и националния доход между отраслите в националното стопанство, между обществените класи и групи от населението, обикновено в полза на по-заможните. Поражда се занижение на реалната стойност на имуществото и опасност от натрупване на обезценяващи се парични средства (обезценяване на спестяванията), превалиране на краткосрочните сделки и обезценяване доходите на
фирмите и населението. Но инфлацията не е еднократно повишение на цените, а е процес, който намаля покупателната способност на парите, в следствие на продължително увеличение на цените на стоките и
услугите.
При наличието на инфлация, за една и съща сума пари, с течение на известно време, може да се купуват по-малко неща, отколкото преди. В този случай се говори за понижаване покупателната сила (способност) на паричните средства, при което те губят част от своята реална стойност. В същото време обаче, инфлацията е изгодна за износителите и длъжниците, особено ако последните връщат дълговете си в неиндексиран размер. И банките са облагодетелствани, защото започват да изплащат по-ниски лихви по влоговете, а също и държавата - понеже запазва нивото на заплати, въпреки ръста на цените, от което следва увеличение на приходите й от данъци.
Като
икономическо понятие, инфлацията се използва едва от втората половина на 19-ти век за обозначаване на процеса на раздуване на паричната маса в обръщение (тогава в Европа термина се използва като синоним на обезценяване на парите), за първи път е упомената в САЩ по време на гражданската война в средата на 19-ти век, но широко разпространение и значение добива едва през 20-ти век. Иначе самото явление е толкова древно, колкото са древни и самите разплащателни знаци, с които то е неразривно свързано и се изразява (на разговорен език) в “печатането на пари” - законно, ако се прави от държавата или незаконно, ако се прави от фалшификатори.
В древността явлението е имало различни разновидности - от сеченето на повече монети, през издаването на монети с намален грамаж (или даже кухи) или влошено качество на метала, през монети от обикновен метал (мед, бронз), но само позлатени, до монети от евтини метали, като при това се е запазвал техния предишен “златен” номинал. По този начин монетите се обезценявали, спадала реалната стойност на монетните доходи, разстройвал се процеса на обмен. И всичко това принуждавало властите да предприемат мерки за регуриране на паричното обръщение, чрез изземването от оборот на излишните малформации или чрез общо понижаване на тяхната номинална стойност.
С появата на книжните банкноти, монетната инфлация се замества вече от банкнотна. Такава е имало в периода на 1-та световна война, като банкнотите се обезценяват и по отношение на златото, и по отношение на стоките, и по отношение на някои чуждостранни валути, съхранили предишната си стойност или обезценили се до по-малка степен.
Повишението на равнището на цените може да е следствие от повишено количество пари в икономиката, увеличение на цените на основните ресурси за производство или повишено търсене (при положение че икономиката вече е достигнала фаза на насищане). Затова в
икономиката могат да се разграничат следните конкретни причини за инфлацията:
- - Дефицит на държавния бюджет, предизвикан от ръст на държавните разходи (например - военните), за покриването на който се издават държавни ценни книжа или се печатат нови емисии пари, които увеличават паричната маса свръх потребностите на стокоборъщението;
- - Високо ниво на непроизводствените разходи на държавата, водещи към разходи на човешки труд, който не се обръща в увеличение на потребителските блага;
- - Стоков дефицит, водещ до разрив между търсенето и предлагането;
- - Монополно положение на някои едри производители по определянето на цените и собствените издръжки на производството, позволяващо им да повишават пазарната цена на своята продукция, без срещу това да стои повишение на потребителските качества но продукта, което се случва особено често в енергетиката и суровинните отрасли;
- - Свръхпланово увеличение на паричната маса за сметка на масово кредитиране - т.н. банков мултипликатор;
- - Монополно положение на профсъюзи, което ограничава пазарните механизми за определяне на приемливо за икономиката ниво на заплатите;
- - Съкращаване реалния обем на националното производство, което при стабилно ниво на паричното количество, води до покачване на цените, тъй като по-малко количество на стоките и услугите съответства на предишното количество на парите.
Ето един конкретен пример за обезценяване на парите по отношение на увеличеното им количество: Ако предлагането, да речем, на хайвер е толкова изобилно, колкото и предлагането на домати, цената на хайвера – или разменното съотношение между хайвера и парите или други стоки – ще се промени значително. Тогава и покупката на хайвер ще е свързана с много по-малко разходи. По същата логика, ако количеството на парите се увеличи, покупателната сила на паричната единица - т.е. количеството стоки, които могат да се закупят срещу дадена
сума пари - ще намалее.
По време на особено силна инфлация, като например в Германия през 1920 г., когато хората са ходели да пазаруват с цяла кошница
пари, паричното обръщение може изобщо да отстъпи място на натуралната размяна. Но за
съвременната икономика, в която ролята на паричните знаци няма собствена стойност (фиатни пари), незначителната инфлация се счита за норма и обикновено се задържа на нивото от няколко процента годишно. В края на годината тя се увеличава малко, заради нарастването на потреблението на стоки от домакинствата (
Коледно Новогодишно пазаруване), а също и заради увеличение на
фирмените разходи (премии,
подаръци, тринадесета
заплата).
Обезценяването е различни видове, според различните характеристики, от които е съпътствано:
- a) Според вида на икономиката в която се проявява: Явно (при пазарна икономика) и Неявно (при Административно-командна икономика);
- b) В зависимост от очакванията – Очаквано (която е предвидена за определен период от време) и Неочаквано (когато надвиши очакваните стойности);
- c) В зависимост от скоростта, с която растат цените – Умерено ( до 10% годишно), Галопиращо (над 20% годишно) и Хиперинфлация (минимум 50% месечно в рамките на минимум 10 месеца);
- d) В зависимост от факторите, който го пораждат се дели на:
- - Фискално (институционално) – свързано е с пускането в обръщение допълнително количество книжни пари (по време на златната треска това става с допълнителното количество злато влязло в обръщение);
- - Банково (кредитно) – резултат от повишено търсене на кредити, при което се увеличава количеството пари в обръщение и се нарушава съотношението пари произведен продукт;
- - Импортно – повишението на цените на стоките и услугите в една страна води до повишение на цените в държавите, който внасят стоки и услуги от първата страна.
Инфлацията се поражда от редица фактори, които могат да се обособят в три по-общи групи:
1) От парични емисии – този тип получава при пускане в обръщение на нова емисия пари (нов добив на злато, сребро и др.), при ниски
лихвени проценти (водещи до вливане на чуждестранен
капитал в страната и повишаване на парично търсене). Когато правителството и централната банка пуснат нова емисия пари или намалят основният лихвен процент това води до увеличаване на паричната маса в обръщение. Тези нови пари отиват в даден
сектор на производство и хората който ги получават ще имат увеличени доходи докато останалото население ще разполага със старите доходи.
Хората които са получили новонапечатаните банкноти ще се конкурират с хората, които и преди са били купувачи. И тъй като на пазара няма повече стоки от преди, но пък има повече пари – и тъй като сега има хора, които могат да купят повече, отколкото са могли да купят преди - ще се появи допълнително търсене за същото количество стоки. Следователно цените ще се повишат. Тъй като в днешните
икономики се реализира икономически растеж, не винаги е ясно дали новите емисии ще предизвикат обезценка на парите.
Ървин Фишър използва формулата M.v=p.Q, за да изчисли количеството пари (M) нужни, за да се потреби произведеното национално производство. Приемайки, че скоростта на обръщение (v) на парите и количеството произведена продукция (Q) са constant, тогава количеството пари в икономиката е равно на ценовото равнище (p). Ако по някаква причина, парите в икономиката се увеличат, за да се изравни равенството е нужно равнището на цените да се увеличи. Но при икономически растеж Q e променлива величина, тогава увеличението на P ще е равно на разликата от ∆M%-∆Q%.
2) От търсенето – търсенето на готова продукция влияе върху равнището на цените когато някой от факторите влияещи върху кривата на съвкупно търсене я измести на дясно и нагоре (при положение че икономиката е
работила при
пълна заетост и е произвеждала потенциалният БВП и няма възможност за увеличение на готовата продукция в краткосрочен период) това ще доведе до увеличаване на равнището на цените
3) От разходите – при този случай се получава дори и при условия на пълна заетост и стабилно равнище на лихвите и стабилна монетарна политика. Поражда се от повишените цени на производствените ресурси (увеличение на
работната заплата, нефтопродуктите и основните
храни). Това повишение може да е следствие от монопол на работнически синдикати, монопол върху предлагането на петрол и ограничеността на този ресурс и влиянието на природата върху добивите на хранителна продукция. Повишението на цените на входните ресурси и суровини в производството (например, на горивата) принуждава производителите да повишат крайните цени на своята продукция, и така се нарушава баланса.
В икономически смисъл под инфлация се разбира общо покачване на равнището на цените заради прекомерна парична маса или свиване на стоковото предлагане, в следствие на което парите се обезценяват и настъпва преразпределение на доходите, което е обективен механизъм за балансиране на икономиката.
Обратния процес, а именно намаляването на средногодишния темп на нарастване на цените се нарича дефлация, когато имаме намаление количеството на парите, разчетени за определена маса на продуктите и наличния капитал (отрицателен ръст). Тя продължава докато се постигнат стабилни цени. В съвременната икономика е рядко срещано явление и обикновено трае кратко време или носи сезонен характер. Например, цените на пшеницата, непосредствено след жътвата, около месеците юли - септември, обикновено спадат и тогава ядем по-евтин хляб.
Продължителната дефлация е характерна за много малко страни - например сега, икономиката на Япония има такава в пределите на около -1% годишен спад. Такива са и случаите на политически решения, водещи до постепено увеличаване на заплатите при едновременно намаляване цените на дребно. Примери са СССР в последните години от живота на Сталин и Западна Германия при правителството на Людвиг Ерхарт от 1948 г.
От класическа гледна точка обикновено подемът в икономиката, в крайна сметка, започва да се придружава от инфлация -
обезценяване на парите в следствие на повишаване на цените, а икономическия спад – от дефлация, което е
повишаване курса на валутата и намаление количеството на парите за същото количество стоки и капитали.
От гледна точка на обусловеността й, следва да се различават промените, предизвикани от повишаване на производствените разходи, и обезценката, предизвикана от нарастване на съвкупното търсене, или просто инфлация на търсенето. Инф-я може да възникне или ако има прекомерно увеличение на масата на парите (М), или пък ако рязко се намали производството (Q). Увеличаването на парите и оттук - на съвкупното търсене поражда инфл-я на търсенето, а намаляването на производството, при други равни условия, предизвиква инф-ия на разходите.
Количествено уравнение на размяната:
М.v = Q.p
Разпадането на равновесието между съвкупното търсене и съвкупното предлагане води до нуждата от установяване на ново равновесие между тях, а значи – от нови равновесни равнища на брутния национален продукт (БНП) и на ценовите равнища.
Нарушаването на равновесието между търсенето и предлагането на глобално ниво се дължи на пазарни несъвършенства (недостатъчна информация, изкривявания в търсенето и предлагането, намеса на държавата, поява на монополи и т. н.). Резултатът е обезценяване, което има това свойство, че възстановява равновесието между търсенето и предлагането. От гледна точка на кратък срок, то става чрез разширяване на производството и чрез покачване на цените, а от гледна точка на дълъг срок – само по негативен начин, чрез покачване на цените и изменение на номиналните величини.
Инфлационният разрив предполага възможност реалния БНП и съвкупното предлагане да превишават потенциалния продукт. Това е възможно от гледна точка на кратък срок, когато действителното равнище на цените стане по-високо от очакваното. В резултат на инфлационното повишаване на цените фирмите увеличават производството. Текущия реален продукт превишава потенциалния. Величината, с която текущия БНП превишава за кратък срок равнището на потенциалния продукт при по-високо равнище на цените от очакваното, се нарича инфлационен разрив.
Пазарната икономика задействува нови механизми: в дългосрочен период цените на ресурсите се приспособяват към новото по-високо равнище на цените на крайните продукти – те също нарастват, за да се компенсира или предотврати намаляването на реалните доходи на доставчиците на ресурси. Оскъпяването на производството предизвиква ново покачване на цените на крайните продукти, но и свиване на текущото производство до равнището на потенциала, заличаване на инфлационния разрив.
Ако се акцентира върху превишаването на съвкупното търсене над съвкупното предлагане, само цените не могат да доведат автоматично до равновесие. Тогава решението е в съкращаването на съвкупните разходи и на съвкупното търсене, за което може да допринесе най-вече фискалната политика на държавата чрез свиването на бюджетните разходи и увеличаването на данъците.
Инфлац-я разрив се формира при условия на пълна заетост. Това превишаване не увеличава реалния БНП, който се е изравнил с потенциала, а само номиналния. Това е така, понеже прекомерното увеличаване на съвкупните разходи предизвиква покачване на цените и следователно – обезценяване. Инфлац. разрив е именно разликата между номиналния и реалния БНП и да се постигне равенство между потенциалния, реалния и потенциалния БНП.
Ако приемем монетарния подход, то тогава инфлацията е чисто парично явление. Факторите, на които тя се дължи, се активизират само ако се увеличава паричната маса, тъй като непосредствено обезценяването произтича от прекомерно увеличение на паричната маса. Хипотезата, че неконтролираното нарастване на количеството пари в обръщение причинява обезценка, тъй като поражда излишно търсене, сближава монетаристкия подход с концепцията за инф-я на търсенето и се говори за парична инф-я.
За да се направят такива изводи, монетаристите се опират на посоченото вече количествено уравнение на размяната: M.v = Q.p. Всяко изменение на паричната маса (М) води до изменение и на нивото на цените (p), за да се запази равновесието между съвкупното търсене и съвкупното предлагане, т. е. между двете страни на равенството.
Публикации
