0079: Пари и банки.

Парите са общоприето средство за размяна. Те се използват и като единица за смятане и могат да съхраняват покупателна способност за бъдещи периоди, т.е. служат като средство за натрупване. Без пари разменният процес ще се съпътства от големи разходи и ще протича мъчително.
В икономикса съществува спор относно точността на определението на паричното предлагане. Паричното предлагане, измервано с агрегата М1, включва:
а) монетите и книжните пари, които се намират в населението;
б) безсрочните влогове в депозитните институции;
в) спестовните влогове, срещу които могат да се издадат чекове;
г) туристически чекове.

 

Фотоизточник: images.google

Нито един от тези компоненти на паричното предлагане няма неизменно присъща му стойност. Стойността на парите е производна от тяхната относителна оскъдност и полезност.
    Банките са предприемачески организации, които функционират, за да печелят. Те предлагат на своите клиенти сигурност в съхраняването на парите, разплащателни (чекови) услуги по безсрочни влогове, изплащат лихва по срочни депозити. Операциите, от които банките печелят, е раздаването на инвестиционни кредити и продажба на лихвоносни ценни книжа.
    В банковото законодателство на развитите страни се забелязва тенденцията да се уеднаквява статутът на депозитните институции – спестовните, спомагателните и кредитните съюзи постепенно придобиват същия статут, какъвто имат и търговските банки, поради което с понятието търговски банки вече се обозначават всички институции, които могат да формират срочни и безсрочни депозити, да купуват и продават ценни книжа, да предлагат услуги на своите клиенти и са задължени да съблюдават разпорежданията на централната банка относно правилата на предписваната от нея парична политика.
    Централната банка е върхът на пирамидалната структура на банковата система. Нейни клиенти са търговските банки и правителството. Задачата и е да формира монетарната рамка на макроикономиката и да се грижи за стабилността на паричното предлагане, упражнявайки пряко и косвено контрол върху динамиката на лихвения процент. За осъществяване контрола на паричното предлагане централната банка използва 3 основни инструмента:
А) определя процента на задължителните резерви, които лимитират способността на банките да разширяват предлагането на пари посредством предоставяне на заеми. Когато централната банка намали задължителнире резерви, тогава търговските банки получават възможност да раздават повече заеми, защото разполагаемите им кредитни ресурси се увеличават. Предлагането на пари се разширява. Увеличаването на задължителните резерви предизвиква противоположен ефект;
Б) извършва операции на открития финансов пазар, посредством които директно влияе както върху паричното предлагане, така и върху резервите на търговските банки. Когато централната банка купува държавни облигации, паричното предлагане се разширява, защото покупката на облигации означава увеличаване на резервите на търговските банки, след като подписаният чек от централната банка се погаси (осребри). Когато централната банка продава облигации, предлагането на пари се свива, защото покупката на облигации намалява резервите на търговските банки, поради което кредитораздаването им се намалява.
    В) определя величина (процента) на дисконта. Увеличаването му подтиска паричното предлагане, защото намалява стимулите на търговските банки да заемат от централната банка, за да предоставят нови кредити. Намаляването на дисконта има експанзивен характер, защото стимулира търговските банки да заемат фондове от централната банка поради по-малките разходи, които съпътстват заемните операции.
------------------------------------------------
© 2009 - 2010 Lаmbоv Димиmъp, All rights reserved!