0097: Банковата система в България през 90-те години.

Около средата на 90-те години на миналия век, банковата система бе засегната от мащабна криза, довела до фалит на редица банки и в крайна сметка - до въвеждане на валутен борд
     Малко по късно, банковата система у нас бе преструктурирана, като при това, навлизането на чужд капитал във финансовата сфера предопредели развитието на конкурентноспособни финансови институции.      
     За постигането на конкурентно банково дело обаче бяха необходими доста действия от страна на правителствата, като при това, България бе споходена от мащабна стопанска криза през средата на 90-те години на миналия век, което наложи въвеждането на валутния борд.
     Преди началото на прехода, в България съществуваше банкова система, която беше изцяло в руцете на държавния монопол. Силно централизирания банков сектор, в лицето на Българска народна банка изпълняваше две основни функции, освен типичната емисионна дейност:
- завеждаше счетоводните сметки на държавните предприятия;
- отпускаше кредити на предприятия, съгласно централния икономически план на правителството;
- кредитът при така съществуващата банкова организация беше всъщност видоизменено финансиране от страна на държавата.

 

PhotoSource: images.google

     Освен Българска народна банка и клоновете и в страната, съществуваха още две банки:
- Държавна спестовна каса, която оперираше с влогове и депо зитите на населението и отпускаше жилищни и краткосрочни заеми
- Външно търговска банка, която агентираше разплащанията на страната с чуждестранни контрагенти.
     Първата структурна банкова реформа беше през 1989 г, когато бяха създадени седем отраслови банки със задачата да отпускат кредити на съответните отрасли, като много често самите предприятия притежаваха акции на обслужващата банка. Тези отраслови банки бяха задължени да отпускат заеми на предприятията и да оказват банкови и финансови услуги, ако това влизаше в плана, спуснат административно.     
     Още през 80-те години, правителството на България ре формира държавните инвестиции в дългосрочни банкови кредити, отпускани от отрасловите банки, за които бе споменато по горе. След започване на прехода към пазарно стопанство, търговските банки наследиха тези кредити като активи. При икономическия хаос след 1990 год тези вземания за банките колабираха в лоши кредити, защото обслужването им бе изцяло или частично спряно.
     Значителна част от кредитите бяха деноминирани в кон вентируема валута. Високата инфлация в първите години след 1989 год стопи левовия дълг. Така общата сума по просрочените кредити рязко скочи нагоре.
     Следващите промени са в областта на банковото и икономическо законодателство. Преди приемането на Закона за банките през 1991 год, банковият сектор функционираше възоснова на Правилника за банките, приет от 1989 год. Законът за банките позволи да се създаде независима Централна банка. На практика обаче, до приемането на системата на валутния борд у нас през 1997 год. БНБ беше само формално независима, защото бе принудена да отпуска кредити на правителствата на Република България.
     През 1991 год се започна консолидация на банките в България. Създаде се Българска консолидационна компания. През 1992 год се създава Обединенабългарска банка, която включва в структурите си 22 финансово-кредитни институции. Впоследствие се създаде Експресбанк, три малки банки бяха консолидирани в Балканбанк, а други осем в ТБ ”Хеброс”. Посте пенно броят на държавните банки се намали до 11. Основната идея, която трябваше да се реализира с тази консолидация беше да се спре фрагментирането на държавните банки, защо то близо 70-те държавни банки, които функционираха в началото на 90-те години на миналия век бяха малки – с капитал до около 500 000 щатски долара.
     Държавните банки работеха с персонал, на когото липсваха умения и знания по оценяване на инвестиционни и биз нес планове. Пресяването на кандидатите за кредит всъщност беше пародия, нелишена от известна доза корупция и умишлена недобросъвестност.
     Кризата в сектора на държавните банки се подклаждаше от факта, че приватизацията в България започна едва през 1993 година. През това време държавните фирми работеха на загуба, не обслужваха кредитите си, не се реформираха, нито осъществяваха контакти евентуални западни партньори, банките им даваха кредити.
     В България не бе приет своевременно закон, който да регламентира събирането на необслужваните или просрочени кредити, както и процедура по обявяване във фалит на нередовни държавни платци. Тромавата съдебна система, недобросъвестните банкови мениджъри и останалите икономически показатели от периода допълнително нагнетяват обстанов ката около банковата криза.
     За периода е характерно ниският брой чужди банки и тяхното последващо оттегляне от банковия пазар, ниската ка питалова покриваемост на банките, отрицателните числа на притежавания собствен капитал. Това доведе до последващия колапс на българската банкова система.
     От въвеждането на валутния съвет през 1997 год, надеж дността на банковия сектор се подобри значително благодаре ние на консолидацията и затягането на регулациите и банковия надзор. Въпреки че банковият сектор е ликвиден и генерира печалби като постепенно увеличава доверието в себе си паричните агрегати, както и кредитните и депозитните индикатори подсказват, че доверието на обществото в банките все още не е напълно възтановено. Типично за след кризисна си туация, търговските банки подхождаха твърде предпазливо към предоставянето на кредити, демонстрирайки висока степен на неохота да поемат рискове, както и нисък капацитет за оцен ка на кредитния риск. Към тези недостатъци се добавя и повишената  интензивност  на преструктуриране в производствения сектор, свързано със създаване и закриване на голям брой фирми, което представлява  една твърде неустойчива маса клиенти с къса или напълно липсваща кредитна история.
     Останалата част от финансовия сектор обаче остана недоразвита. Въпреки че в по голямята си част основополагаща та нормативна рамка и рамката на надзора е налице, капита-ловите пазари или не работят, или са непрозрачни. Все още няма регулации за някои финансови институции  като финансови къщи и инвестиционни холдинги. Освен това, все още в областта на застраховането не е изцяло елиминирано неконку рентното предлагане от услуги от страна на държавата. Необходимо е по нататъшно подсилване на регулаторната рамка и на институциите по надзора; трябва в по голяма степен да се осигури спазването на законовите изисквания и трябва да продължи приватизирането на предлагането на финансови услуги.
Тези изисквания определиха дневния ред на реформите във финансовия сектор.
------------------------------------------------
© 2009 - 2010 Lаmbоv Димиmъp, All rights reserved!