0103: Парите имат поне пет хилядолетия живот.

Парите имат над пет хилядолетно съществуване; те възникват и се развиват успоредно с възникването и развитието на стоковото производство. Като всеобщо разменно средство първоначално се използвали продукти с относително дълготрайна употреба, които в случай на нужда можели да послужат и за потребление. Такива парични единици били например животни, върхове на стрели и копия, скъпоценни украшения като раковини, перли и благородни материали. Днешните наименования на някои парични единици водят до това заключение: например pecus, pecinia означава добитък; оболът бил равен на един шиш за печене, а драхмата на една шепа върхове на стрели. Металните късове, които по-късно влезли в обръщение трябвало да бъдат насичани и измервани за чистотата на съдържанието (наименованието рубла свидетелства за това: думата рубла означава “отрязано парче”).

 

Фотоизточник: images.google

През 7 век пр.н.е. финикийците започнали да секат монети от метални пръчки или кюлчета с художествени изображения на тях - т.н. финикийски знаци. По този начин владетеля гарантирал чистотата на съдържанието и теглото им. Някои наименования на монети напомнят за този период от развитието на парите. Например: гулден (холандска парична единица) от голд-злато; су (френска монета от 5 сантима; 1 франк = 100 сантима) води наименованието си от латинската дума solidus – солидно злато; или ливра – стара парична единица във Франция, тя е обозначавала теглото на метала.
Металическото обръщение на пари се развило като монометализъм и биметализъм. При монометализма се секат и циркулират монети, направени от един метал. Медният монометализъм е характерен за древността, сребърният монометализъм съществува през миналото столетие, а златният датира от 18 век. за да се превърне през втората половина на 19 век в годсподстваща парична система. Той се развива като златно-монетен, златно-слитков и златно-девизен стандарт.
България въвежда златен мономентализъм в края на 19век (1897 г.). По същество обаче нашата страна не е могла да изгради златно-парична система и още по време на Балканската война се преминава към книжно-парична система. Биметалическото парично обръщение исторически предхожда монометализма. При биметализъм се секат и циркулират успоредно монети от два благородни метала – злато и сребро. В подобни случаи обикновено по-лошите пари изтикват от обръщение по-добрите. Този факт бива описан от френския теолог и универсален учен Николаус Фон Оресме. По-късно така формулираната зависимост се означава като Закон на Грешам по името на британския финансист и основател на Лондонската борса Томас Грешам. България въвежда биметалическо парично обръщение след Освобождението от турско робство.
Книжните пари, а по-късно и кредитните се появяват в обръщение още в Средновековието. Тогава са се появили сарафи, които приемали на съхранение количествата благородни метали на търговците, като в замяна на това издавали квитанция “ноти” (от там и наименованието банкноти). С течение на времето търговците започнали да разменят помежду си самите ноти, а не пълноценните пари.
В съвременните условия господстваща форма на парите са кредитните (банковите) пари. Те биват наречени още “джирални пари”(от giro – кръг, колело), тъй като парите намиращи се по сметки могат да бъдат прехвърлени от един кредитен институт в друг свързани един вид “кръгово”.
Инфлацията като процес на обезценка на парите възниква в хода на развитие на разменните отношения – с появата на пълноценни пари, които бивали фалшифицирани чрез добавка на повече мед или други примеси, и по-малко злато. Съвременната държава и нейната централна банка не правят нещо много по-различно, като пускат в обръщение повече пари, които стават все по-евтини или пък срещат на пазара все по-малко стоки.
------------------------------------------------
© 2009 - 2010 Lаmbоv Димиmъp, All rights reserved!