0128: Кредитни кооперации.

Кредитните кооперации са с най-дълга история на съществуване в земеделието. Основоположници на този вид кооперации са немските банкови дейци Райфайзен и Шулце. Райфайзен - на локалните кредитни каси, а Шулце - на регионалните популярни банки. За повече от вековната си история кредитните кооперации в много страни владеят значителна част от финансово-кредитната им система, като директно обслужват частните земеделски производители.
Кооперативните сдружения и банки имат за основен предмет на дейност подпомагане на своите членове при осъществяване на парични операции, свързани с първоначалното натрупване на капитала и с провеждането на ефективна стопанска дейност.

 

Фотоизточник: images.google

Изграждането на парични кредитни учреждения е предшествано от създаване на парични /кредитни/ кооперации от частните производители. Техният статут в повечето случаи е на ограничено отговорно кооперативно сдружение, като всеки член участва с определена дялова вноска. При това положение доверието в кредитната кооперация се гради преди всичко на общата отговорност на нейните членове, което се основава на имущественото им и най-вече на производственото предназначение на кредита.
Кредитни кооперации се изграждат и без спазване на принципа за първоначално формиране на дялов капитал и равно участие в него. По този начин се дава възможност на отделните стопани по-лесно да станат членове на кредитна кооперация, без, разбира се да получават печалба под формата на дивидент. В тези случаи кооперацията формира учредителен фонд, който се набира от изплащаните лихви и от ежегодните излишъци от приходите от дейността и от свободните спестявания на населението.
Статутът на паричните кооперации е изграден по два начина - без дялово участие на принципите на спестовно-кредитна каса и на дялов принцип. Различията се изразяват по отношение на: членство; управление; учредителен фонд; разпределение на печалбата и пр.
При кредитните кооперации без дялово участие на взаимоискателите членството е с неограничен срок.
Управленската структура се състои от: Общо събрание на членовете; Председател; Управителен съвет; Контролен съвет; Наети специалисти и изпълнители.
Учредителния фонд е съставен от: Встъпителни вноски; Лихви по кредити; Депозити на членовете.
Печалбата се разпределя за собствени разходи и за трудови възнаграждения на персонала.
При кредитните кооперации с дялово участие на членовете членството е с неограничен срок и допълнително ограничение на членството до връщане на кредитите.
Управленската структура е представена от: Общо събрание на членовете; Председател; Управителен съвет; Контролен съвет; Назначен финансов мениджър; Наети специалисти; Общо събрание на колектива на кооперацията; Стопански съвет.
Учредителния фонд е съставен от: Встъпителни вноски; Дялови вноски; Депозити на членовете; Външни заеми и Лихви по кредити.
Разпределението на печалбата се извършва за дивиденти на база внесени дялови вноски; за покриване на собствени задължения и за заплащане на труда.
Особеностите на институционалните основи на паричните кооперативни сдружения се предопределят от това, че те се явяват самостоятелно кредитно учреждение, което функционира успоредно и едновременно със стопанствата на своите членове /частните земеделски производители/. Поради това уставните регламенти на тези организации са близки до тези на ограниченото отговорно кооперативно сдружение.
Членството в парични кооперации е неограничено с тази особеност, че при кооперациите с дялово участие се въвеждат ограничения за напускане на кооперацията след връщане на взетите кредити.
Начинът на участие в двата варианта на кредитна кооперация се различава и по това, че при дяловите кооперации се внасят диференцирани вноски според размера на дейността на членуващите стопанства. Особености съществуват и по отношение на възприетия подход на управление. Заедно с общоприетите колективни и индивидуални органи на управление /общо събрание на членовете на кооперацията, председател, управителен съвет и контролен съвет/ трудовия колектив на кредитната кооперация има и свои управленски органи /общо събрание, стопански съвет, наети мениджъри и специалисти/.
Между кооперациите и корпоративните организации съществуват съществени различия. Прието е, че акционерните дружества са институцията, с която кооперациите следва да се сравняват. Съществуващите различия между двата типа организации ясно определят кооперацията като специфично формирование. В по-конкретен план съществените различия се изразяват в следното:
-    Целта на акционерното дружество е да осигурява печалба, а на кооперацията да осигурява максимални чисти и реални доходи на членовете си.
-    Акционерното дружество обслужва обществото като цяло, а кооперацията предимно своите членове.
-    Всеки може да бъде акционер, но не и член-кооператор.
-    Акциите се продават на борсата, а дяловете на член-кооператорите не се продават публично.
-    Управлението на акционерното дружество е на база една акция - един глас, а на кооперацията един член един глас.
-    Гласуването в акционерното дружество може да бъде с пълномощно, а в кооперацията е самолично.
-    Разпределението на печалбата в акционерното дружество е пропорционално на притежаваните акции, а в кооперацията в зависимост от участието на член-кооператорите.
-    Акционерното дружество не ограничава кръга на своите контрагенти, докато кооперацията осъществява дейността си предимно със своите членове.
Кредитните кооперации според начина на формиране на уставния им капитал и различията в механизма на функциониране се делят на следните основни видове:
•    Кредитни взаимоспомагателни спестовни каси
•    Кредитни кооперации (сдружения)
•    Кредитни кооперативни банки
Взаимоспомагателни спестовни каси се изграждат без да се изисква при учредяването им да се внася дялов капитал. Първоначалният им капиталов ресурс се формира от задължителни членски вноски, от депозита на членовете и от лихвата, която получават от отпусканите заеми.
Този вид парични сдружения имат за основна цел осигуряване изгодни кредити на своите членове, без те да получават печалба и да я разпределят между членовете си под формата на дивиденти.
Кредитните кооперации задължително се изграждат на дялов принцип. Основен предмет на дейността на тези кооперации е финансовото подпомагане, чрез осъществяване на парични операции по мобилизиране на временно свободните им парични средства и пренасочването им към производствено потребление. По този начин временните излишъци от парични средства, които в даден момент не се използват производително от техните членове, се внасят под формата на депозит в кооперацията и се предоставят на тези от тях, които имат временна нужда от оборотен капитал. Източник на средства за тези кооперации са и депозитите на членовете, лихвите по заемите и външни заеми.
Кредитните кооперативни банки са кооперативни сдружения на фамилни и кооперативни производители, търговски и други организации, в които те членуват с определена парична дялова вноска. Най-същественото различие на тази кредитна организация е, че когато в даден момент финансовия ресурс не се използва производително от членовете на кооперацията, той се предоставя под формата на кредит на други стопани, които не членуват в кооперацията.
Доверието в кооперативните банки се гради на основата на имуществените гаранции на кредитополучателите и най-вече на производственото предназначение на кредита.
В условията на либерална структурна политика ролята на кооперативния кредит е да мобилизира свободните парични средства на член-кооператорите и да ги насочва към производствено потребление. Освен това излишъците от парични средства, които в даден момент не се използват производително от членовете на кооперацията, се предоставят под формата на кредити на други стопанства. Също така тези кооперативни организации са свързани с единния капиталов пазар на страната и по този начин кооперативният кредит се поставя в пряка връзка с търговския и индустриалния оборот, както и с общите процеси на стопанска дейност на страната.

Източници:
- Дoц. д-p Ивaн Kънчeв, д-p Юлия Дoйчинoвa, "Aгpapeн мeниджмънт";
- Пpoф. д-p. иk. н. Hикoлa Aндpeев, "Агpapна икoнoмикa".
- Меморандум за разбирателство по Програма ФАР за преструктуриране на земеделието.
- Схема на Земеделски капиталов фонд.
- Стандартни Вътрешни Правила, Разпоредби и Формуляри на ВЗКАЧС в България.
- Типов Устав на ВЗКАЧС.
- Сп. "Икономика и управление на селското стопанство" - 2/1996
------------------------------------------------

0127: Понятие за финансиране и инвестиране.

Финансиране е осигуряването, а инвестиране е влагането на финансови средства в определени активи с цел постигане на финансова възвръщаемост. Например, може да се инвестира в дейността на едно производствено предприятието. В по-тесен смисъл на думата, под инвестиране се разбира набавянето на определено имущество, представляващо дълготрайни активи на предприятието, чрез които предприятието осъществява производствената си функция, като по този начин постига многократна, повтаряща се възвръщаемост на вложените средства. Но също може да се инвестира в оборотни средства, с които предприятието осъществява доставка на консумативи и материали за дейността си, като по този начин се постига еднократна възвръщаемост на вложените средства. В широк смисъл на думата, под инвестиране се разбира всяко приложение на финансови средства с цел възвръщаемост, независимо от обекта на вложение. Приликата между финансиране и инвестиране е, че и двете са свързани с оползотворяването на финансови средства (например, в дейността на предприятие за производство, за услуги или друго), а разликата е, че финансирането е свързано с набавянето на средствата, а инвестирането - с приложението на набавените средства.

 

Фотоизточник: images.google

В счетоводния баланс инвестирането се записва в актива, а финансирането в пасива. Следователно в актива се посочва структурата на инвестициите (за какво са използвани финансовите средства), а в пасива се посочва структурата на финансирането (откъде, от какви източници са получени финансовите средства).
Според различни критерии финансирането и инвестициите могат да бъдат различни видове.
Според целта на инвестиционните обекти, те се делят: на нова инвестиция и инвестиция за замяна. Целта на новата инвестиция е набавяне на нови инвестиционни обекти. От своя страна новите инвестиции се делят на: пърична, екстензивна и инвестиции за рационализиране. Първичната инвестиция служи за нов инвестиционен обект. Екстензивната инвестиция служи за разширяване на съществуващ инвестиционен обект. Инвестицията за рационализиране служи за обновление на съществуващ инвестиционен обект.
Взависимост от това в кой сектор на икономиката се инвестира инвестициите биват: публични и частни.
Според предмета на инвестициите те се делят на: реални и финансови. Финансовите инвестиции са акции, облигации и държавни ценни книжа. Реалните инвестиции са вложени в технически средства, с които се осъществява съответната дейност.
Според правното положение на източника, финансирането бива: собствено и чуждо. При собственото финансиране източник на финансирането е собственият капитал на юридическото лице. То може да стане по няколко начина: чрез емисия на акции, чрез дялове и чрез самофинансиране от финансовия резултат. При чуждото финансиране собственият капитал се набавя от външни източници. То може да стане по няколко начина: кредитно, чрез продажба на дълготрайни активи и чрез отчисления в специални фондове за предстоящи плащания.
Според произхода на капитала финансирането бива: вътрешно и външно. Разграничаването на отделните видове имущества невинаги може да бъде точно и ясно.
Финансиране чрез дялове в предприятието.
При това финансиране физически или юридически лица предоставят на предприятието собствения си капитал и взависимост от решението дали собственият капитал се предоставя на предприятието от досегашните съдружници или от нови съдружници, финансирането може да бъде: вътрешно и външно. Когато се включват нови съдружници старите съдружници си поделят правата с новите т.е. техните права намаляват.
Кредитното финансиране е чуждо, външно финансиране. То се осъществява по силата на договор между кредитодателя и кредитополучателя.
Кредит имаме тогава, когато изпълнението (доставката на финансирането) и насрещното изпълнение (изплащането на кредита) са разделени едно от друго във времето. Кредитът е в основата на финансирането и е предмета на кредитният договор. Кредитът се урежда чрез договор за кредит. Договорът за кредит представлява единодушно изявление на волята, което може да се осъществи чрез писмено, устно действие или чрез мълчаливо съгласие. Според начина на усвояване, кредитът може да бъде еднократен и револвиращ. Усвояването на револвиращия кредит позволява на кредитополучателя да разполага с определена кредитна рамка т.е. погасените суми по кредита могат отново да се използват в определената кредитна рамка. Усвояването при еднократния кредит е еднократно. Усвояването на кредита представлява начина, по който се използва кредита. Кредитът се гарантира чрез платежоспособността на кредитополучателя, чрез желанието за плащане и чрез поръчителство (в случая говорим за лична гаранция). Поръчителят е длъжен да отговаря за задължението на длъжника. Гаранцията по кредита може да бъде и реална. При реалната гаранция кредитополучателят получава гаранция чрез залог на движимо имущество, чрез ипотека на недвижимо имущество и чрез особени форми на реална гаранция. Особените форми на реалната гаранция са: прехвърляне на правото на собственост върху длъжника (прехвъляне правото на собственост върху движими вещи) и прехвърляне на правото на собственост върху стоки (покупко-продажба).
Самофинансиране.
Под самофинансиране се разбира финансиране с източник неразпределената печалба на едно предприятие. Печалбата увеличава основният капитал по сметките за резерви или по сметката на собственика. Проблемът при самофинансирането е, че изглежда „евтино”, но увеличаването на относителния му дял води до намаляване на размера на инвестициите. Самофинансирането може да бъде открито и скрито. При откритото - отделни суми от неразпределената печалба се отнасят по сметките на съдружниците или по сметките на резервите, а при скритото самофинансиране се образуват скрити резерви.
------------------------------------------------

0126: Как се отпуска банков кредит на фирми? Искане за кредит.

Отпускането на банков кредит на фирми поставя пред банката редица проблеми и най-вече точната преценка за надеждността на кредитополучателите, перспективността на развиваната стопанска дейност, гаранциите, които клиентът представя срещу искания кредит. Стандартната процедура по отпускане на кредит за бизнес цели обиновено започва с провеждане на проучвателен разговор с кредитоискателя, имащ за цел да даде най-обща представа за фирмата.

 

Фотоизточник: images.google

 Следва представянето на писмено искане от страна на кандидата до избраната от него банка. Искането за банков кредит обикновено има за цел осигуряването на парични средства за финансиране на проект от дадена стопанска дейност или инвестиция. От своя страна, за да се отпуснат исканите средства, банката трябва да бъде убедена, че нуждата от тези средства е легитимна и целесъобразна и че те ще бъдат използвани рационално, така, че да е възможно погасяването на поетото кредитно задължение в уговорените срокове. За банките това е от първостепенна важност, защото по този начин те оценяват размера на кредитния риск, който поемат със сключването на сделката за кредитиране. Това от своя страна се отразява както върху характера на решението им за отпускането на кредита, така и върху неговите условия. Влиянието на този фактор се определя от факта, че размерът на поемания риск има пряко отношение към целесъобразността на кредитната сделка въобще и към възвращаемостта на ангажирания в нея кредитен ресурс. Ето защо банките изискват в комплекта на документите, които придружават искането, да се съдържат определени данни и факти. Преди всичко е необходимо тази информацията да дава възможност за преценка едновременно на легитимността и кредитоспособността на фирмата - кандидат за кредит.
За да бъде отпуснат кредит, банките изискват от своите клиенти няколко задължителни документа. Те се представят с цел да се покаже моментното състояние на фирмата-кредитоискател, нейния статут и положение в пазарната конюнктура, необходимостта от ползване на привлечени средства, както и възможността за връщане на кредита в определен срок и със съответните лихви. Необходимите документи, които кредитоискателят е длъжен да представи пред кредитните специалисти на банката са:
•    Искане за предоставяне на кредит;
•    Декларация за свързани лица;
•    Декларация за гражданско и имуществено състояние;
•    Декларация за открити банкови сметки, ползвани кредити и други задължения;
•    Декларация за наличие или липса на публични задължения по ДПК;
Документи за удостоверяване на правния статут
– съдебна регистрация;
- устав (учредителен договор);
- удостоверение за актуално правно състояние;
- удостоверение за регистрация по БУЛСТАТ;
- разрешения (лиценз) за осъществяване на дейността;
- удостоверение за липса на съдебно-изпълнителни производства;
- удостоверение за липса на производство по несъстоятелност;
- удостоверение за липса на тежести върху предложените обезпечения;
- решение на компетентен орган за ползване и обезпечаване на кредита
Документи за удостоверяване на финансовото състояние
–    счетоводни баланси и отчети за приходите и разходите (заверени от експерт счетоводител, ако се изисква по закон);
–    само за последен годишен и последен текущ периоди референции от банки,
–    извлечения от банкови сметки,
–    договори за доставки, за реализация и други
Документи за удостоверяване собствеността и стойността на обезпеченията, и техните застраховки.
------------------------------------------------

0125: Съвременни пари и кредитни пари.

Съвременните пари, които притежават свойства и на класическите, и на книжните пари, са нещо средно между тези два вида непълноценни пари. Тъй като съвременните пари не са конвертируеми срещу паричната стока (златото) – банкнотите на централните банки и депозитите на търговските банки са само обещание за заплащане на определена сума пари. Така се стига до извода, че те нямат собствена субстанционна стойност. Тяхната номинална стойност е много по-висока от вътрешната им стойност. Затова те се разглеждат като парични представители – символи (token money).

 

Фотоизточник: images.google

Съвременните пари са не само всеобщ еквивалент и средство за плащане, а и измерител и носител на икономически и социални отношения, елемент на организацията на пазарните процеси. Те се използват като средство за въздействие върху пазарните и социалните процеси чрез съответната парична политика. Безспорно е, че съвременните пари са динамична величина – те са резултат на продължителна еволюция. Тя се изразява в постепенното откъсване от паричната стока. Поради това съвременните кредитни пари придобиват самостоятелна форма и битие.
Очевидно е обаче, че икономическите процеси продължават да се развиват и еволюират. При по-високо стъпало на производствения процес се появяват нови форми на парите – кредитните пари. Поради това съвременните пари са свързани с по-висша сфера на обществения производствен процес. Едновременно с това те се регулират от други закони, различни от тези при простата стокова циркулация.
Следователно щом има разскъсване между измерителната функция и функцията средство за циркулация на паричната стока, тя престава да изпълнява ролята на пари и отстъпва мястото си на следващата форма на парите или – на следващата стока. Поява обаче на нова парична стока все още не наблюдаваме. Следователно, с основание може да се направи извод, че се появява нова, самостоятелна форма на парите. Това са именно съвременните кредитни пазари. Тези съвременни пари в процеса на размяната служат като изразител на разменната стойност на стоките, като по този начин стават всеобщ еквивалент на стоките.

  

Фотоизточник: images.google

Тази способност да реализират разменната стойност на стоките ги прави именно самостоятелно битие на разменната стойност. Кредитните пари възникват в условията на златнопаричния стандарт под формата на банкноти (като заместители, представители на пълноценните пари). Представителната им стойност зависи от златното им съдържание, определено от държавата по законодателен път. Реалната основа обаче за възникването на кредитните пари е търговския кредит и свързаната с него циркулация на търговските полици. Така те се превръщат в нещо като представители на стойността на стоките, реализацията на които обслужват. Освен това съвременните пари, при нормални условия, постъпват в сферата на обръщението чрез кредитирането на реално съществуващи процеси. Поради това те придобиват кредитен характер, но ако емисията на парите е предназначена да се покриват бюджетни разлики и дефицити – те се превръщат в книжни пари по своята същност.
------------------------------------------------

0124: Ще въведе ли България еврото?

След приемането на България към ЕС, възниква въпроса: Кога България ще бъде приета в Европейският Икономически и Паричен Съюз (ЕИПС)?  Отговора на този интересен въпрос е много прост: Когато изпълни Маастрихтските критерий за членство, както е направила всяка друга държава членка преди това.

 

Фотоизточник: images.google

Понастоящем само един от критериите създава проблем на Българското правителство към реализирането на това членство. През 2004 година към ЕС се присъединиха 7 държави от ЦИЕ като само една от тях успя да реализира критериите за членство в Еврозоната. Словения се присъедини към ЕИПС на 01.01.07 г., когато България реализира членството си в ЕС. В същият момент Литва не успя да постигне нужните резултати и не беше допусната в ЕИПС поради високата инфлация реализирана в периода на оценяване. На 25 април 2005 година беше подписан Договор за присъединяване на България към ЕС, в който е упоменато че България ще участва в ЕИПС като държава-членка с дерогация (подобно на останалите 10 държави членки), т. е. България ще може да приеме еврото като национална единица, след като покрие критериите от Маастрихт.
През септември 2004 година беше приета Стратегия за развитие на Българска Народна Банка 2004 - 2009 г., в която е упоменато, че България следва да се присъедини към Европейския Валутнокурсов Механизъм II (ЕВМ II) веднага след присъединяването си към ЕС. На 25 Ноември 2004 г., Министерство на Финансите и БНБ сключиха споразумение, според което желана дата за присъединяване към ЕИПС е втората половина на 2009 г. или най-късно 01.01.2010 г. За момента тези желани дати изглеждат неизпълними поради високата инфлация реализирана през изминалата година и появилият се дефицит в средствие на неотчетени разходи по анекси към различни договори.
------------------------------------------------

0122: Каква кредитна карта да изберете за своите пари?

Силната конкуренция между банките в отпускането на заеми като, че ли оставя на заден план безкомпромисната борба между тях на един друг пазар - този на кредитните карти. А той съвсем не е за пренебрегване. За последните няколко години - от края на 2006-та до момента, броят на издадените карти драстично нараства от 300 хил. до близо 600 хил. Обогатяването на финансовата култура на българите и навлизането на кредитните карти у нас е факт. Всяка година банките обработват все повече и повече транзакции с кредитни карти. За много от хората те са начин на живот – притежателите на кредитна карта могат да разполагат с допълнителни средства по всяко време на денонощието и да плащат услуги и стоки без да разполагат с нужните за тях средства в момента. Интересен в това отношение е пазара на револвиращите кредитни карти с чип,  продукти които навлизат  на картовия пазар в България. Затова е добре да се постигне едно по-пълно описание на револвиращите кредитни карти с чип и на тази база да се направи сравнение на този продукт, предлаган различни банки в България.

 

Фотоизточник: images.google

При изборът на банка, трябва да се има в предвид, че кредитните карти трябва да се ползват предимно за покупки по интернет или ПОС терминали. Ако клиентът смята да ползва кредитната карта за пари на заем трябва да знае, че повечето преференции, които тя дава при покупка отпадат и е добре да се замисли дали няма нужда от овърдрафт вместо кредитна карта. За правилния избор на кредитна карта всеки трябва да направи следното:
Първо, да определи от каква карта точно има нужда – национална или международна. Това ще определи и  валута на кредитна карта.
Второ, да проучи офертите на различните банки, за да се избере на коя банка да станете клиент. Някои от най-важните фактори, по които трябва да сравнят различните оферти са:
Двата най-важни фактори са гратисния период и лихвата, която се начислява. Те зависят от това дали ще се теглят  пари в брой или ще  се правят покупки.
Немаловажни са и таксите които ще се заплащат:
- Някои банки начисляват такса за издаване на кредитна карта. Тя не трябва да влияе на избора защото е еднократна.
- Основната такса, която се плаща на банката е тази за обслужване на кредитната карта. Когато таксата е определена в процент внимателно трябва да се проучат условията за неговото изчисляване, защото такса е постоянна и се заплаща независимо дали се ползва кредитната карта или не.
- Трябва да се провери дали има такса за покупка на стоки и каква е таксата за теглене на пари в брой.
- Трябва да се знаят таксите за различните операции, извършени в офис или ПОС/АТМ устройства на издателя на картата и тези на останалите финансови институции.
------------------------------------------------

0121: Какво е кредит и само в пари ли се отпуска?

Има различни определения на понятието „кредит”. Най-широкото тълкуване на понятието „кредит” го определя като форма на движение на заемния капитал.

  

Фотоизточник: images.google

Има и по-детайлни определения на кредита, като самостоятелна икономическа категория, отразяваща обективното съществуване и проявление на едно специфично икономическо явление, в основата на което стои кредитното движение на стойността и свързаните с него заемни отношения, както и израсналата на тяхната основа специфична банково-кредитна надстройка.
Известно е, че една от формите на кредита е банковият кредит, който представлява предоставяне на определен размер парични средства от страна на банката на нейни клиенти при определени условия, за определен период  и срещу определено възнараждение за услугата — лихва, такси и комисионни. По-подробното му определение е това: банков кредит  е всяко вземане, възникнало в резултат от договор за банков кредит, кредитна линия, придобиване, приемане (акцептиране), гарантиране или поемане на менителнично поръчителство (авал), джиросване на менителници, записи на заповед или други ценни книги, прехвърляне (цедиране) на вземания, предоставяне на кредитни улеснения под формата на разсрочване или отсрочване, удължаване на гратисния период, предоставяне на привилегирован лихвен процент и други подобни, както и отпускане на аванси, откриване на акредитиви, стенд-бай акредитив, отпускане на овърдрафт по банкова сметка и всички останали вземания независимо от използвания финансов инструмент.
В обобщен вид кредитът е вземане и поемане на задължение, които възникват при:
— предоставяне на заем в парична форма;
— сконтиране и джиросване на ценни книги
— записи на заповед, менителници и други;
— влизане в дълг или поемане на дълг;
— придобиване на вземане чрез цесия;
— поръчителство;
— банкова гаранция;
— други вземания или поети ангажименти независимо от финансовата им форма. ------------------------------------------------

0120: "Може ли да се забогатее от икономии?" попитали радио Ереван.

Радио Ереван отговорило мъдро, както винаги: Да, може да се забогате, ако икономисвате когато доходите ви се увеличават. Колкото повече печелите, толкова повече икономисвате. Тогава спестявате пари по експоненциален закон, което означава много бързо, т.е. забогатявате. Но Вашия случай не е такъв. Когато Вашите доходи нарастват, Вие не икономисвате, а харчите.

  

Фотоизточник: images.google

При това, колкото повече печелите, толкова повече харчите - за жилище, за обзавеждане, за кола, за бензин, за гуми, за ремонти, за плазма, за пералня и т.н., да не ги изброяваме всичките Ви харчове, че ще ни падне репутацията. Това, че харчите, не е цялата беда. Проблема е, че като похарчите пари за апартамент, това Ви носи още харчове (данъци, ремонти, консумативи...). Като купете плазма, веднага отиват и по 20 лв месечно за кабелен оператор. и т.н. Т.е. когато печелите, не само че харчите, но харчите за пасиви - неща, които Ви носят още разходи. Така, по експоненциална зависимост губите пари, като вода от пробит казан. Но и това не е целия проблем.  Когато доходите Ви растат, Вие не само че харчите, не само че се "връзвате" за пасиви, които Ви носят още харчове (при това ежемесечни), но Вие отивате и по-нататък - излизате извън чергата си и започвате да харчите и парите, които не печелите. Вземате кредит, който също изхарчвате за пасиви и така затъвате в блатото на прахосничеството до ръба на брадичката си. И така е въпрос само на малко време или на малко спад в заплатата Ви, за да се набалбукате окончателно и завинаги.
А какво става когато приходите Ви спадат (за да сме изчерпателни)? Когато заплатата или печалбата Ви започва да спада (заради криза, конюнктура или умора) Вие се сещате и започвате да икономисвате като свивате разходите си един по един, докато корема Ви залепне за гърба и останете само кожа и кости. Така, колкото повече икономисвате, толкова повече намаляват приходите Ви и започвате да обеднявате по експоненциална крива, докато загубите всичко. А е казано, ако днес получиш две парички, дай едната за хляб, а с другата направи така, че и утре да имаш две парички (т.е. инвестирай, вложи доходоносно в активи - неща, които ще продължат да Ви носят доходи).

 

Фотоизточник: images.google

И така, за да приключим академичния отговор на радио Ераван, остава да обобщим: когато печелите, Вие харчите, основно за пасиви. А когато губите, Вие икономисвате от активи. При това положение, и в двата случая, е възможно само да обеднявате. Това правят 96% от населението на земята и затова богатите са малко.
Извод: За да забогатеете е нужно да икономисвате когато печелите и да инвестирате, когато е криза и губите.
------------------------------------------------

0118: Модели на разплащания в интернет.

В най – общи линии, съществуват няколко модела на разплащания при отношения В2В:
 -чрез банки или компании, предлагащи квазибанкови разплащателни функции (компании Actrade и TradeCard);
 - сътрудничещи си с банки и финансови компании в областта на обезпечението на средствата (Orbian, iPin и Virtual Purchase Card);
 - клирингови къщи.

 

Фотоизточник: images.google

Платежните системи от първия тип могат да осъществяват както счетоводни транзакции, така и транзакции между търговски партньори. Съществуват обаче и компании, които освен в описаните сегменти, оказват услуги и по отношение на документалните потоци, като тези компании съществено подпомагат логистичните процеси между организациите. В български условия, един от начините е системата за разплащания e–pay.
------------------------------------------------