0139: Същност на Брутния вътрешен продукт (БВП).

Един от най-важните приоритети при формирането и развитието на макроикономическата теория е определянето на състоянието и измененията в равнището на националното производство.
Обобщаващ измерител за равнището на националното производство е брутният вътрешен продукт /Gross domestic product/. Брутният вътрешен продукт (БВП) е пазарната стойност на всички стоки и услуги, предназначени за крайно потребление, произведени вътре в националното стопанство за даден период, обикновено една година.

Брутният вътрешен продукт е един от най-важните икономически индикатори. Той представлява широкообхватно измерване на икономическата активност и сигнализира за посоките на всички агрегати на икономическата активност. Брутният вътрешен продукт представлява общото количество стоки и услуги, произведено в дадена страна за определен период от време. БВП е равен на добавената стойност от всеки отрасъл, без величината на разходите за фактори на производството и без вносни междинни продукти. Той е равен на доходите на всички хора, заети в националното производство. БВП, заедно с чистите доходи от националната собственост в чужбина, образува Брутния национален продукт.

Петте основни компонента на БВП са:

• лично потребление,
• фиксирани инвестиции,
• промяна в инвентара,
• потребление на правителството (държавно) и
• нетен експорт.

Традиционно средният темп на икономическия растеж, например, за САЩ е между 2,5% и 3,0%. Това е защото много икономисти вярват, че тези граници представляват естествен дългосрочен темп на растеж на производството. Икономически растеж над този “естествен” темп на растеж не може да издържи твърде много: той може да причини инфлация и да доведе до покачване на лихвите от FED, за да се свие монетарната политика до по-малък растеж и да се предпази от пикове в инфлацията. Посоката на увеличение в производствения растеж или растежа на заетостта може да доведе до покачване в поддържания темп на растеж на БВП. Обръщане на икономиката в посока надолу или негативен растеж за две последователни тримесечия се определя като рецесия. По време на рецесия FED ще има склонност да намали лихвите, за да стимулира икономиката и да увеличи темпът на растеж.
За целите на макроикономическия анализ, както и за осигуряване на възможност за сравняване на икономическите резултати в различни моменти от времето или между различни държави, икономическите агенти се обединяват в пет големи групи (основни икономически сектори):

1. Домакинства:
продават земя, труд и капитал на съответните пазари за фактори на производство и купуват стоки и услуги на стоковия пазар. Възможно е обаче да бъдат и производители като образуват или притежават фирми (предприятия). Домакинствата сами вземат решение относно обема на своето потребление или спестяване, както и за начина на разпределение на наличните си финансови средства (пари, бонове, акции). Под домакинство се разбира обикновено едно семейство или група от обитатели на едно жилище или отделен индивид. В съответните нормативни документи се разпределят в отделни категории (напр. земеделци, наемни работници, служащи, упражняващи свободни професии, военни и т.н.).

2. Нефинансови предприятия:
купуват фактори за производство (земя, труд, капитал) и произвеждат блага за стоковия пазар. Те вземат решения относно производството, цените, наемането на работна сила, инвестирането, избор на технология и т.н. с цел да максимизират своята печалба.

3. Финансов сектор:
осигурява всички услуги, свързани с финансово посредничество. Това са търговските банки, различни асоциации за кредитиране, спестяване или осигуряване, пенсионни фондове и др.

4. Правителство: (държавен сектор).
Регулира всички дейности, като създава законова и нормативна база. Осигурява някои обществени блага като образование, инфраструктура, сигурност (армия и полиция), събира данъци, осъществява социално подпомагане, взема решение за обема и състава на държавните разходи.

5. Външен сектор:

Това са икономическите агенти, които не принадлежат към икономиката на страната (независимо от това дали са на нейна територия или са разположени извън нея).
Данните за Брутния вътрешен продукт се представят за предходното тримесечие като в рамките на три месеци се правят три ревизии.

Акцент:
- Растеж при крайния БВП;
- Промени в потребителското търсене;
- Растеж на инвестициите и промени в инвентара;
- Търговски баланс;
- БВП дефлатор.

    Силни страни:
-    Предоставя най-широкообхватната картина на икономическата активност;
 - Предоставя измерване на производството, базирано и на търсенето, и на предлагането;
 - Комбиниран с данните за заетостта, БВП е важен измерител на производствения растеж;
 - Големи покачвания при запасите сочат, че предлагането превишава търсенето, което води до негативни изводи за бъдещия икономически растеж.

   Слаби страни:
Понеже данните се публикуват на тримесечна база, те не са толкова навременни, колкото месечните индикатори за икономическата активност;
- Има предубеждения при измерването на цените. Това може да доведе до подценяване на реалния производствен растеж и по-специално за сектора на услугите;
- Данните не се публикуват за отделните региони.

Тъй като брутният вътрешен продукт зависи от физическия обем на стоките и услугите, които се отчитат при неговото определяне и от равнището на цените на стоките и услугите, което се извежда като средна величина въз основа на индекса на потребителските цени, различаваме номинален и реален брутен вътрешен продукт.

Реалният брутен вътрешен продукт се определя при постоянно, базисно равнище на цените за даден период. Номиналният брутен вътрешен продукт се определя при текущи, променливи цени.
------------------------------------------------