0142: Инвестиционната активност на строителните фирми.

В условията на пазарна икономика, пред строителните фирми, един от основните проблеми е свързан с постигането на максимални резултати с минимални (инвестиционни и експлоатационни) разходи. В този обхват е и въпросът на инвестиционната активност, който е свързан с изискването съответните фирми да вземат оптимални (рационални) решения за балансиране между две реалности:

• ограничените инвестиционни ресурси и
• неограничените инвестиционни потребности.

Периодът на финансови и икономически затруднения (у нас и в световен мащаб) може да бъде определен като създаващ бързо променящи се условия, много често непредвидими по значимост и посока на влияние и към настоящия момент не са налице и фактори, които могат да променят тази тенденция, поради което фирмите изпитват особени затруднения при прогнозирането и планирането на своята дейност.

Инвестиционната активност на строително-технологичните фирми е в зависимост от разнообразни фактори, а като основен фактор следва да се приемат сключените договори за строителство. В строително-технологичните фирми увеличаването на инвестиционната активност, чрез постигането на максимални величини на инвестициите, създават предпоставки за увеличаване на печалбите. При тези фирми съществува следното противоречие. От една страна, за да инвестират, са необходими договори за строителство. От друга страна, за да спечелят търгове или конкурси и респективно да се сключат договори за строителство от фирмите се искат доказателствени материали за наличието на определена мощност, която може да бъде постигната с определена инвестиционна активност.

В строително-предприемаческите фирми, които са основно ориентирани в областта на жилищното и административното строителство, инвестиционната активност е ориентирана към финансиране на отделни проекти, свързани с обезщетение или покупка от собственици на парцели или тяхното

• закупуване,
• проектиране,
• строеж и
• продажба.

При тези фирми също се констатира определено противоречие, което в перспектива ще се задълбочава. От една страна са им необходими финансови средства и строителни парцели, а от друга тези два фактора все повече са ограничени, и особено имотите, които са собственост на частни лица или на общините.

За състоянието на инвестиционната активност в различни строителни фирми могат да се посочат следните слабости:
•    В строителните фирми липсва фирмена политика за инвестиционната активност, както и цялостна система за управлението на инвестициите;
•    Липсват обучени специалисти, които да планират средства и въобще да разработват инвестиционни планове и програми за формиране на инвестиционната активост;
•    През годините на финансови и икономически затруднения фалират множество строителни фирми, които имат неправилна инвестиционна активност;
•    Много управленски екипи на строителни фирми не успяват да постигнат балансираност между ограничените инвестиционни ресурси и направленията при тяхното конкретно насочване;
•    Някои от управляващите не притежават необходимите знания и опит в областта на управление на инвестициите и реализирането на определена инвестиционна активност.
За да се подобри и стимулира инвестиционната активност, т.е. да се създаде нов капитал и той да притежава по-добри параметри от конкурентни фирми, при всички случаи е необходимо да се извършат допълнителни дейности. Тези дейности могат да се осъществят от фирменото ръководство и включват:
•    Определяне на общите фирмени цели и въз основа на тях да се определи инвестиционната активност;
•    Конкретизиране на инвестиционната активност чрез фирмения инвестиционен план, включващ определени инвестиционни проекти;
•    Осигуряване на информация за съгласуване и координация на отделните звена в рамките нафирмата и извън нея;
•    Осигуряване на единство на интересите между ръковоството, администрацията и работниците за реализиция на инвестиционната активност.
За реализиране на посочените действия важно значение има използването на следните основни форми на инвестиционната активност:
Лидерска инвестиционна активност, ориентирана към създаване на лидерски позиции в дадено населено мяст, регион или страната. Тази активност трябва да е силно мотивирана, амбициозна, сложна и в определена степен рискова, и е насочена към нови проекти или иновации. Правилният избор на инвестиране или иновации прави възможно осигуряване на определени конкурентни предимства пред другите фирми. За тази активност е характерен големият размер на инвестициите, което увеличава риска.
Умерена инвестиционна активност, която е ориентирана към инвестиране и иновации съобразно контурентни фирми – лидери в дадено населено място, регион или страната. Обикновено тази активност се прилага от големи фирми, тъй като са необходими значителни инвестиционни ресурси. Също има определен риск, сложност на управлението, стремеж на фирмата постоянно да следи конкурентни фирми за запазване на завоювани позиции, за да не бъде изместена от стари или нови конкуренти.
Отбранителна инвестиционна активност, която е ориентирана към осигуряване на средни позиции на дадена строителна фирма спрямо останалите конкуренти.
Определяща инвестиционна активност, ориентирана към ограничени по размер инвестиции и иновации. Характерна е за малките строителни фирми, но с оглед новите иновационни продукти в строителството може да прерасне в настъпателна инвестиционна активност.
Източниците на инвестициите следва да се разделят най-общо на три групи, като при това деление се вземат под внимание размерът на инвестициите и обектът на инвестиране.
Първата група източници са външните, т.е. чуждестранните инвеститори Обикновено, големината на този източник зависи от либерализацията на законодателството, политиката и социална обстановка в страната. Всъщност това са важни фактори, гарантиращи стабилността и сигурността на инвеститора. Очевидно една част от параметрите на посочените фактори се задават от централните органи на управление – Народно събрание, Министерски съвет, Министерства. Безусловно усилията в това направление следва да бъдат последователни и продължителни в посока увеличаване гаранциите и икономическия интерес на външните инвеститори. Другата част от параметрите на упоменатите фактори се регулират чрез повишаване на международния авторитет на България и участието й в европейските и световни политически и икономически структури и организации и т.н. Темпът на нарастване на този източник пред последните години е твърде малък. Наличието на достатъчна информираност относно спецификата на местната инфраструктура, икономическата конюнктура и бизнесклимата предлагат по-бързата ориентация на инвеститора към големите строителни фирми в региона. Ето защо особено важен момент за спечелването на поръчки от тази група е осигуряването на лоби в централните политически и икономически среди. Това би позволило при участие в търгове да се осигури финансирането на СМР по системата главен изпълнител и подизпълнител.
Във втората група източници могат да се включат по-широк кръг инвеститори, като:
чужди инвестиции в по-малки обекти, предимно в областта на инфраструктурата на населените места или такива с местно предназначение;
държавни – осигуряващи преки инвестиции от държавата или от държавните предприятия при разширяване и реконструкция;
общинсти инвестиции – инфраструктурни обекти, застрояване на територии.
Характерно  за тази група е, че провеждането на цялата процедура по проучване, в много голяма степен проектиране, избиране на изпълнител по съответна процедура и др. става по населените места. В този смисъл се създават по-добри условия на участващите за спечелване на поръчките, като наблюдават и коригират поведението си при тръжната процедура. Следва да се знае, че втората група инвеститори и обекти заемат най-голям относителен дял на строително-инвестиционния пазар и създават възможности за много широк кръг от фирми както да получат обекти, така и да реализират добро ниво на печалба.
Не е без значение сигурността при разплащане на извършените СМР, защото тази група инвеститори се характеризира и с финансова стабилност. Тава предполага и по-големия интерес от страна на строителя. Съвместното участие на повече фирми за спечелване на поръчки в тази група е много разпространено.
Третата група източници на инвестиции са: общините, държавните и общинсти предприятия, частни предприятия и физически лица. Изброените инвеститори финансират предимно малки по размер на инвестиции обекти, но много на брой. В същото време обектите са с различно предназначение, като: жилищни, търговски, складови, комуникационни, производствени, офисни и др., което позволява включване на строителни предприятия с разнообразна специализация.
През последните няколко години структурата на инвестиционната насоченост се променя. Относително най-големият брой инвестиции към жилищни обекти започват да губят позиции в полза на изграждането на офиси и вилно строителство.
Разделянето на строителния пазар според характера на инвеститорите и размера на инвестициите е наложително да се прави при всяка значима промяна на условията от национално и местно значение. Така се променя размера и структурата на очертаните пазарни ниши. Нещо повече изследването на пазарните ниши може да помогне на строителните фирми да се насочат към най-подходящата за тях, което ще подобри не само икономическите показатели, а и строителните програми.

------------------------------------------------