0149: Как се печели от инвестиране в договорен фонд (Investirane v dogovoren fond - kak se pecheli)?

Договорните фондове са нов продукт за българския пазар на финансовите услуги. Донякъде те наподобяват инвестиционните дружества от отворен тип, но съществуват и някои основни разлики. На развитите капиталови пазари милиони хора инвестират спестяванията си в договорни фондове, за да постигнат своите финансови цели.

Най-общо казано договорният фонд е взаимна инвестиция, направена от голяма група хора. Ето как работи: когато купувате дялове на договорен фонд всъщност влагате парите си заедно с други хора, които имат същите инвестиционни намерения. Инвестиционен експерт, наречен портфолио мениджър, управлява средствата на всички инвеститори.

Ако инвестициите донесат печалба, тя се разпределя между всички в групата пропорционално на тяхното участие. Ако от инвестицията се реализира загуба, тя също се разпределя между инвеститорите пропорционално. Портфолио мениджърът е лицензиран инвестиционен консултант и отговаря за вземането на инвестиционните решения, въз основа на които се управлява фонда.

Управлението на договорния фонд се извършва не само от него, а от целият екип на лицензирано от Комисията за финансов надзор Управляващо дружество, което отговаря за цялостното административно, маркетингово, счетоводно и правно обслужване на договорния фонд – пряко или чрез наети подизпълнители.

Когато инвестирате в договорен фонд, вие купувате така наречените дялове на фонда. Фондовете следят всички индивидуални инвестиции, като регистрират броя на дяловете, които всеки инвеститор притежава. Колкото повече пари вложите в договорен фонд, толкова повече негови дялове ще притежавате.

Вие можете да реализирате печалба, ако придобиете вашите дялове на една цена (емисионна стойност), а ги продадете или бъдат изкупени обратно по-късно на по-висока цена (цена на обратно изкупуване).

Разбира се, при обратно изкупуване на по-ниска цена, от тази която сте платили за тях, ще реализирате загуба. Друг начин за реализиране на печалба е разпределянето на дивидент на дял след края на финансовата година, ако Общото събрание на УД реши да разпредели такъв.

Договорните фондове инвестират събраните средства в ценни книжа – от държавни ценни книжа до акции на чужди компании, като това се определя от инвестиционните цели на фонда, законовите ограничения за инвестиране и ограниченията, включени в техните правила.

Цената на един дял се променя всеки ден в зависимост от това как се движат инвестициите на фонда. Когато инвестициите се покачват в стойностно изражение, се покачва и цената на един дял на фонда, и обратно.

Ценните книжа, които се търгуват публично, обикновено се оценяват по среднопретеглена цена от сключените сделки с тях за деня. Ако методът на пазарната цена е неприложим или не отразява правилно стойността на ценната книга, се прилага друг метод за определяне на стойността й.

Тази практика се нарича метод на справедливата цена. Тя се прилага поради редица причини – когато цената е повлияна от събития, настъпили след като пазара, на който основно се търгуват ценни книжа, е затворил, когато книжата нямат пазарна цена и др.

Инструментите, в които инвестират договорните фондове, макар и много разнообразни, могат да се групират в два основни вида: дългови и капиталови ценни книжа.

Капиталовите ценни книжа дават на притежателя си право на собственост в компанията. Когато договорен фонд купува капиталови ценни книжа, той всъщност придобива част от бизнеса на компанията. Най-типичният пример са обикновените акции, търгувани на фондовия пазар.

Капиталовите ценни книжа могат да донесат печалба по два начина. Цената на акциите може да се покачи (или понижи), когато инвеститорите ги купуват или продават на фондовата борса. Ако бизнесът на компанията е в период на подем, все повече хора ще желаят да придобият дял от нея и цената ще се покачва.

От друга страна, ако компанията не се развива добре, инвеститорите вероятно ще решат да продадат дяловете си в компанията и това ще понижи цената. При някои капиталови ценни книжа в резултат на решение на Общото събрание на акционерите може да се вземе решение за разпределяне на годишната печалба под формата на дивидент.

Дълговите ценни книжа (ценни книжа с фиксиран доход) са задължения на емитента да заплати определена сума, обикновено с лихва. Емитентът е компания, община или държава. Дълговите ценни книжа са един от начините за събиране на средства от компаниите. Те често продават дългови ценни книжа, наречени облигации и използват събраните средства за по-големи проекти или просто за да посрещат ежедневните си разходи.

Емитентът обикновено се ангажира да възстанови стойността на дълговите ценни книжа след определен период от време. Ако този период е около година или по-малко, става въпрос за инвестиция в краткосрочни финансови инструменти.

Какви са предимствата на договорните фондове? 

• Професионално управление – портфолио мениджърите вземат всички решения относно това в какви инструменти да инвестират и кога да ги купят или продадат. Те имат на разположение информация и анализи, които не са достъпни за индивидуалните инвеститори;

• Диверсификация – тя се изразява в притежаването на няколко различни инструмента
едновременно. Това е важно поради следните причини: стойността на вашите инвестиции ще се повишава и понижава във времето, но не на всички инструменти цената ще нараства или ще намалява едновременно или в еднаква степен. Диверсификацията може да ви помогне да постигнете по-голяма възвращаемост в дългосрочен период;

• Лесен достъп до вашите пари – за разлика от други видове инвестиции договорните фондове са ликвидни. Това означава, че вие можете да изкупите обратно вашите дялове почти по всяко време и да получите парите си, когато са ви необходими (макар че може да получите по-малко, отколкото сте инвестирали);

• Прозрачност, отчетност, първоначален и текущ надзор на дейността – договорните фондове са задължени по закон да поддържат отчетност за набирането и изразходването на средства, както и да се придържат към инвестиционната политика, политиката на разходите и разпределението на печалбата, посочени в техните правила и проспект. Дейността на договорния фонд се контролира двойно – от Управляващото дружество, от една страна и от банката депозитар – от друга. Договорните фондове публикуват и периодична отчетност за своята дейност.

Комисията за финансов надзор издава лиценз, съответно разрешение за създаване както на Управляващо дружество, така и на договорен фонд, като по отношение на тяхната дейност се упражнява постоянен надзор от страна на управление „Надзор на инвестиционната дейност” към Комисията. При констатирани нарушения в дейността Комисията за финансов надзор разполага с широка гама от административни мерки и наказания, включително най-тежката – отнемане на лиценза на съответното поднадзорно лице или фонд.

Покупката и притежаването на дялове на договорен фонд са свързани с някои разходи. На първо място, инвеститорът заплаща определена сума веднага при покупката на дяловете – това са разходите по емитирането на дяловете на фонда.

Освен това има разходи, които се заплащат от самия договорен фонд – такса за управление в полза на Управляващото дружество, брокерски комисиони, и други. Тези разходи, макар и плащани от фонда, ще намалят печалбата на инвеститора.

За онези от инвеститорите, които имат дългосрочни инвестиционни намерения, тежестта на разходите намалява, тъй като Управляващото дружество е избрало да не начислява такса при обратно изкупуване на дяловете от договорния фонд, при условие, че тези дялове са придобити от конкретния инвеститор на гише, осигурено от Управляващото дружество, междувременно не са прехвърляни на трето лице и се предлагат за обратно изкупуване повече от три години след като са били емитирани.
------------------------------------------------