0150: За или против приемане на еврото (Priemane na evroto - za ili protiv / ERM II).

За или против по-бързото приемане у нас на еврото? Има ли за България смисъл от участието в режима ERM II? Днес, няколко години след приемането на страната ни в Европейския съюз, тя все още не е част от Еврозоната.

Много от нас – обикновените граждани може би не знаят, че разлика между Европейски съюз и Еврозона съществува, но отъждествяването на двете понятия, тяхното единение, днес повече от всякога се оказва крайъгълен камък за България.

Да бъдем част от Европейския съюз и официалната ни валута да бъде еврото, звучи някак привлекателно, но сякаш е нереално. Макар че сега, с гръцката криза, като че ли даже е по-безопасно да сме извън зоната или поне докато тя се стабилизира.

Германия прие единната европейска валута още от самото начало, които днес почти никой не си спомнят какво е било преди това. Значи, за обикновения гражданин, този процес едва ли може да е нещо кой знае колко драматично, но на политическо и икономическо ниво, нещата със сигурност изглеждат различни – факт, който неможе да не ни касае.

Особено показателно в тази насока е витаещата от известно време в международното пространство нагласа, че влизането в еврозоната, на фона на развихрилата се финансова буря, изглежда като спасителен подслон даже и за страни като Дания. Тогава абсолютно задължително е не само ние – обикновените българи, но най-вече политиците да си зададат важния въпрос:

Колко бързо еврото трябва да стане българското средство за разплащане и как трябва да се осъществи това? Безспорно, в положението, в което сме, алтернативата е една – Европейският валутен механизъм 2 (ERM II), но въпросите тук също ги има и те са за смисъла и ползите от този механизъм.

Отговорите не са еднозначни и ако ние, обикновените българи, борещи се за ежедневното си оцеляване, не си задаваме тези въпроси, не осъзнаваме позитивите и негативите и не търсим решения на ситуацията, то тези, които избрахме и на които гласувахме доверието да ни водят, трябва да се запитат и без да се бавят да посочат пътя.

Затова, изоставянето на една стратегия, която 2003-2006 г. присъстваше във всеки един бюджет, беше прокламирана и се твърдеше, че целта на България е през 2007 г. да кандидатства за приемане в ERM II и 2009–2010 г., подобно на Словакия, да се опита да се присъедини към еврозоната, е най-малкото доста спорно.

Дори донякъде да е трудно за хората, то за държавата ни е особено наложително да бъде част от Еврозоната, преминавайки проверката на ERM II. През последните години, редица икономически действия бяха предприети за финансово стабилизиране, но целта оправдаваше средствата, а тази цел беше именно влизане в ERM II и най-рано две години по-късно – в Еврозоната.

Днес, анализаторите смятат, че ако въобще може да се направи някаква прогноза за приемане на еврото в силно несигурната икономическа и политическа обстановка в момента, тя би била по-скоро в средносрочен период – 2012-2013 г. Това е така, тъй като ERM II, изисква от страните, приели еврото, да имат бюджетен дефицит под 3% от БВП и инфлация не по-голяма от 1.5% спрямо най-ниската в Европейския съюз.

Двугодишният престой в условията на този механизъм се приема като тест за стабилност на националните валути. Според все повече икономисти от т.нар. стари 15 страни-членки на ЕС, едно от най-ефикасните средства да бъде избегнат кризисния крах сред източноевропейските членки на съюза, в това число и на България, е да се ускори пътя за въвеждането на еврото и дори да се облекчат 5-те критерия за членство в клуба на европейската валута.

В тази връзка, ниският публичен дълг, е плюс за България. А влизането на една държава във валутния механизъм ERM ІІ е положителен сигнал за инвеститорите, защото най-малкото дава оптимизъм, че Европейската централна банка (ЕЦБ) също може да отпусне помощ в случай на нужда.

Не бива да се пренебрегва, обаче, и възможността валутният курс, при който държавата е приета в механизма, да е надценен, при което спекулативни атаки биха го дестабилизирали и дори могат да принудят страната да излезе от ERM ІІ. При условията на паричен съвет (валутен борд), какъвто у нас има от 01.VII.1997 г. този проблем не е на дневен ред, тъй като валутният курс е фиксиран и не търпи отклонения.

Може да се каже, че тезата за присъединяването ни към предварителния валутен механизъм е състоятелна и обективна и тя следва да е водеща при съгласуваните действия на българските институции в тази насока, макар днес все още да не сме покрили два от маастрихтските критерии. Освен инфлационния критерий страната ни не отговаря и на условието за поддържане на дългосрочни лихви.

Затова, тази и следващата година няма да се присъединим към еврозоната, тъй като определено не сме готови за въвеждане на еврото, а и съществуват известни рискове при тези нива на заплатите и цените, но би могло да се присъединим към валутния механизъм. Смисъла от него е в това, че той създава определена сигурност, като своеобразен тест за членството в еврозоната и мост за доверието на Европейската централна банка и общност към страната ни.

Директното приемане на еврото към момента едва ли би донесло големи ползи на икономиката ни, но ако сега, в условията на криза, България беше в ERM II, то вероятно рисковата премия върху левовите кредити щеше да е малко по-малка, а българското общество щеше да има доказателство, че страната все пак се придвижва напред към еврозоната и усещането за бъдещето щеше да е по-малко тревожно.

Голяма част от икономическите анализатори смятат, че практически няма никакво предимство за нас да сме в чакалнята за еврото. Смисъла е за страните с плаващи валути, които чакалнята задължава да поддържат стабилен валутен курс поне 2 години, а за нас това няма значение. Като част от еврозоната обаче, бихме имали достъп до кредит директно от ЕЦБ – освен частните пазари, на които ще плащаме много по-ниски лихви.

Определено погледът на България трябва да е насочен към еврото, но колко бързо трябва да се въведе то – по време на криза, май е трудно да се отговори. Затова, най-доброто поведение по време на криза е принципното – по-доброто средство за постигане на икономическа стабилност и връщане на доверието във финансовата система на страната ни.

А то се идентифицира с преследване на стратегията за присъединяване към еврозоната, която несъмнено има две измерения: политическо – да имаме добри позиции и отношения в съвета на министрите на ЕС и с Европейската централна банка, и икономическо – политика на натиск върху ценовото равнище за покриване на формалните критерии за членство. Последното, според икономистите, не е добра новина за производителите.

Възможна опция за случая е едностранното приемане на еврото или т.нар. едностранна евроизация. Тя обаче би решила само въпроса с валутния риск. Той е сериозен, но освен него въвеждането на еврото няма да реши нито един от структурните проблеми на страната в момента –

• корупцията,
• организираната престъпност,
• неработещата съдебна система,
• липсата на административен капацитет,
• неефективен публичен сектор.

Затова само целенасочените, стратегически обосновани действия и ясната визия за бъдещето на страната ни, като част от най-голямата световна общност, могат да бъдат отговор на поставения въпрос! Оттовор, който оптимално бързо ще ни отведе там, за където сме тръгнали – Еврозоната.
------------------------------------------------