Т.е. става дума за парични знаци, които имат определено стойностно покритие. Преди време, върху банкнотите имаше такъв надпис, в смисъл, че всяка банкнота има покритие в злато или в други активи на централната банка. И това звучеше някакси по доверително, по-стабилно. За разлика от сегашните пари, за които единственото «покритие» са пазарните спекулации - т.н. плаващ курс на валутите.
Естествено, не е било лесно да имаш «банка», която да поддържа в наличност не злато, а живи овце. Но явно, тогава добитъка е имал за хората много по-голяма стойност и ценност, от някакви си там камъни или метали. Металите и по-конкретно златото и в по-малка степен среброто, са придобили ценност в последствие, поради своята природна дълготрайност и инертност по отношение на химически взаимодействия, което ги прави почти вечни.
По-късно, първите банкноти удостоверявали наличието на съответното количество пълнотегловни монети (навремето, българите измислили начин да правят кухи фаршификати на монетите и така предивикали първата инфлация по своите земи) и така имали статута на обезпечени пари.
Днес обаче, след отмяната на златния стандарт, на банкнотите повече не им е гарантирано, че ще бъдат обменени срещу фиксирана стока (злато или нещо друго с общопризната ценност) и така се превръщат в символични пари, съхранявайки по инерция предишното си наименование, от което произтича известно объркване или заблуда у хората, че като имат някакви пари в джоба си, притежават някаква дълготрайна ценност.
Всеки, който е минал през периода на хиперинфлация обаче, вече знае, че това не е така и че парите днес са една непостоянна величина или по-скоро те са една постоянна променлива, подвластна на ежесекундните промени във валутните курсове и пазарната конюнктура, която се влияе от множество икономически, социални, политически и психологически фактори.
------------------------------------------------
