Осъществяването на определени инвестиции винаги е свързано с поемането на определен премерен риск и всъщност винаги това е проблема при тях - какви рискове могат да се поемат и дали те се покриват в достатъчна степен от очаквания доход.
Иначе инвестициите са неотменима част от пазарната икономика, но се различават доста от кредитирането по това, че за кредита има точно определен погасителне план за главиницата и за начислените лихви в уговорените срокове, независимо дали проекта е печеливш.
Докато всяка инвестиция се прави под услови, че ще има възвръщаемост, ако проекта е печеливш и така се поема целия риск на това «ако». Разбира се, в този случай инвеститора е много по-ангажиран със същността на проекта и с неговата реализация, именно защото дейността е по рискована за него.
А ако се окаже, че инвестираната дейност е губеща, не само че няма възвръщаемост, а и самата инвестиция се губи. Инвеститора е лице или лица, физически или юридически, или даже - държавата, които се занимават с инвестиционна дейност.
В тази връзка се разглежда и понятието инвестиционен климат, което характеризира условията, свързани с тази дейност в конкретно взета страна от гледна точака на законодателството, гаранциите, практиката и възможностите за инвеститорите.
Колкото е по добър инвестиционния климат, толкова повече инвестиции се стичат в страната и те се вливат във финансовите потоци на икономиката, като създават доход и работни места. Но редица известни икономисти подлагат на съмнение ефективността от държавните инвестиции, поради липсата на лична заинтересованост и свързаните с това завишени рискове.
------------------------------------------------
