Пари

0157: Доход са парични постъпления (Dohod sa parichni postaplenia).

2012-01-20T01:35:00.001-08:00

Доход са постоянните парични постъпления в бюджета на икономически субект - физическо лице (работник, пенсионер, предприемач, инвалид, рентиер, депозант и др.) или юридическо лице (община, министерство, фирма, държавна опера, музей и др).

Реалните доходи могат да се формират и от друг вид, непарични постъпления, стига те да могат да бъдат използвани директно за потребление като някакъв вид продукти, или да могат да се разменят за такива.

Доходът, изразен в натурална форма, е набор от блага, които един потребител може да закупи с разполагаемият от него номинален доход по текущите цени на благата.

В макро- и микроикономиката доходите са едни от централните величини, които спомагат да се измери общото благосъстояние на хората и фирмите. Те дават на икономическия субект възможност за потребление и създаване на спестявания, с които да се увеличава бъдещото потребление.

Доходът е също и една от централните величини в данъчното законодателство, тъй като възоснова на него се формира облагането с данъци, които се явяват доходи от най-висш порядък - за държавата, а чрез нея паричните постъпления се разпределят като доход на редица бюджетни организации и в изпълнение на различни социални политики на държавата.
------------------------------------------------
Фотоизточник: google.images

0156: Обезпечени пари (Obezpecheni pari).

2011-12-15T01:26:00.000-08:00

Обезпечените (разменните или представителните) пари са тези, в чиято роля встъпват парични знаци или сертификати, които по всяко време могат да бъдат обменени при предявяване срещу фиксирано количество от определена стока с общопризната ценност, като например - злато или сребро, като по този начин те са представители на стоковите пари.

Т.е. става дума за парични знаци, които имат определено стойностно покритие. Преди време, върху банкнотите имаше такъв надпис, в смисъл, че всяка банкнота има покритие в злато или в други активи на централната банка. И това звучеше някакси по доверително, по-стабилно. За разлика от сегашните пари, за които единственото «покритие» са пазарните спекулации - т.н. плаващ курс на валутите.

Обезпечените пари са се появили още в древността в районите на Близкия изток, където за разплащане са се използвали различни фигурки на овце, кози и други, изработвани от печена глина. Та тези фигурки е можело да бъдат обменени при предявяване за реални и живи животинки, според изображението на фигурката.

Естествено, не е било лесно да имаш «банка», която да поддържа в наличност не злато, а живи овце. Но явно, тогава добитъка е имал за хората много по-голяма стойност и ценност, от някакви си там камъни или метали. Металите и по-конкретно златото и в по-малка степен среброто, са придобили ценност в последствие, поради своята природна дълготрайност и инертност по отношение на химически взаимодействия, което ги прави почти вечни.

По-късно, първите банкноти удостоверявали наличието на съответното количество пълнотегловни монети (навремето, българите измислили начин да правят кухи фаршификати на монетите и така предивикали първата инфлация по своите земи) и така имали статута на обезпечени пари.

Днес обаче, след отмяната на златния стандарт, на банкнотите повече не им е гарантирано, че ще бъдат обменени срещу фиксирана стока (злато или нещо друго с общопризната ценност) и така се превръщат в символични пари, съхранявайки по инерция предишното си наименование, от което произтича известно объркване или заблуда у хората, че като имат някакви пари в джоба си, притежават някаква дълготрайна ценност.

Всеки, който е минал през периода на хиперинфлация обаче, вече знае, че това не е така и че парите днес са една непостоянна величина или по-скоро те са една постоянна променлива, подвластна на ежесекундните промени във валутните курсове и пазарната конюнктура, която се влияе от множество икономически, социални, политически и психологически фактори.
------------------------------------------------

0155: Ценност на парите (Cennost na parite).

2011-12-02T12:37:00.000-08:00

Като средство за обръщение парите притежават ценност, изразяваща се в определена покупателна способност, която не е задължително да бъде обусловена от тяхната действителна стойност.

За пример, стойността на златото, от което са направени парите или за което те лесно и гарантирано могат да бъдат разменени (златния запас) - може да се определя от доверието на държателите на парични средства и в паритета на покупателната им способност.

Ценността на парите, като средства за спестяване, се определя от лихвения процент, т.е. от цената на използваните земни пари - тези, които са взети в дълг. А сега си представете същото, но след кредитната криза в Европа.
При сравнението на лихвените проценти в различните валути, за да се получава правилен резултат, е необходимо да се взема в предвид и нивото на инфлация в съответната зона на действие на избраните валути.

Ценността на парите зависи най-вече от редица субективни фактори и оценки, които са доста далеч от точните, математически стойности, поради което тя е социално явление, каквито са и самите пари.

За да разберете по-добре казаното, представете си, че раздадете една торба с долари на маймуните в гората. Каква очаквате да бъде ценността на раздадените парични знаци за маймунките? А сега, обещайте публично, че ще раздадете същото количество пари, на главната улица във Вашия град…
------------------------------------------------

0154: Дългова природа на съвременните пари (Dalgova priroda na savremennite pari).

2011-11-23T01:49:00.000-08:00

Дълговата природа на съвременните пари, погледнато исторически, идва още от първите банки, които са служили като място за съхранение на пари и други ценности, като за предоставените в дълг за съхранение ценности се издавал сертификат, нещо като квитанция, който удостоверявал, че те са оставени при банкера за съхранение и предявителя на сертификата може да получи определената сума.

По този начин, при разплащането за по-едри покупки, било достатъчно да се предаде (плати с) сергификата, а не със самите (натурални) пари. С течение на времето, тези сертификати (квитанции) започнали да имат такава платежна сила, както и самите разплащателни средства.

По този начин се появили и първите банкноти, възникнали от практиката да се използват банковите сертификати. Самата дума “банкнота” произлиза от съчетанието на две думи в английския език “bank” - банка и “note” - запис или общо - “банков запис” = банкнота.

Икономическата същност на парите е в задължението на банката да издава и съхранява натурални разплащателни знаци, но сега вече тя не е длъжна да обменя банкноти срещу теглото на съответната натурална сума, а самите банкноти вече са пълноправни и пълновластни пари.
------------------------------------------------

0153: Инфлация е обезценяването на парите (Inflacia / Inflation e obezcenyavaneto na parite).

2011-11-06T02:40:00.000-08:00

Понятието инфлация идва от латинското inflatio и буквално означава раздуване, разширение, а в икономиката се използва за обозначаване на обезценяване на парите, което субективно се усеща от хората като намаляване на тяхната покупателна способност. Като по определение става дума за обезценяването на парите, което се проявява под формата на ръст (повишение) на общото ниво на цените (p) на стоките и услугите, и което не е обусловено от повишаване на тяхното качество. То се предизвиква преди всичко от препълване каналите на паричното обръщение с излишна парична маса, при отсъствието на адекватно увеличение на стоковата маса.

Излишните парични знаци предизвикват обезценката си и преразпределение на обществения продукт и националния доход между отраслите в националното стопанство, между обществените класи и групи от населението, обикновено в полза на по-заможните. Поражда се занижение на реалната стойност на имуществото и опасност от натрупване на обезценяващи се парични средства (обезценяване на спестяванията), превалиране на краткосрочните сделки и обезценяване доходите на фирмите и населението. Но инфлацията не е еднократно повишение на цените, а е процес, който намаля покупателната способност на парите, в следствие на продължително увеличение на цените на стоките и услугите.

При наличието на инфлация, за една и съща сума пари, с течение на известно време, може да се купуват по-малко неща, отколкото преди. В този случай се говори за понижаване покупателната сила (способност) на паричните средства, при което те губят част от своята реална стойност. В същото време обаче, инфлацията е изгодна за износителите и длъжниците, особено ако последните връщат дълговете си в неиндексиран размер. И банките са облагодетелствани, защото започват да изплащат по-ниски лихви по влоговете, а също и държавата - понеже запазва нивото на заплати, въпреки ръста на цените, от което следва увеличение на приходите й от данъци.

Като икономическо понятие, инфлацията се използва едва от втората половина на 19-ти век за обозначаване на процеса на раздуване на паричната маса в обръщение (тогава в Европа термина се използва като синоним на обезценяване на парите), за първи път е упомената в САЩ по време на гражданската война в средата на 19-ти век, но широко разпространение и значение добива едва през 20-ти век. Иначе самото явление е толкова древно, колкото са древни и самите разплащателни знаци, с които то е неразривно свързано и се изразява (на разговорен език) в “печатането на пари” - законно, ако се прави от държавата или незаконно, ако се прави от фалшификатори.

В древността явлението е имало различни разновидности - от сеченето на повече монети, през издаването на монети с намален грамаж (или даже кухи) или влошено качество на метала, през монети от обикновен метал (мед, бронз), но само позлатени, до монети от евтини метали, като при това се е запазвал техния предишен “златен” номинал. По този начин монетите се обезценявали, спадала реалната стойност на монетните доходи, разстройвал се процеса на обмен. И всичко това принуждавало властите да предприемат мерки за регуриране на паричното обръщение, чрез изземването от оборот на излишните малформации или чрез общо понижаване на тяхната номинална стойност.

С появата на книжните банкноти, монетната инфлация се замества вече от банкнотна. Такава е имало в периода на 1-та световна война, като банкнотите се обезценяват и по отношение на златото, и по отношение на стоките, и по отношение на някои чуждостранни валути, съхранили предишната си стойност или обезценили се до по-малка степен.

Повишението на равнището на цените може да е следствие от повишено количество пари в икономиката, увеличение на цените на основните ресурси за производство или повишено търсене (при положение че икономиката вече е достигнала фаза на насищане). Затова в икономиката могат да се разграничат следните конкретни причини за инфлацията:

- Дефицит на държавния бюджет, предизвикан от ръст на държавните разходи (например - военните), за покриването на който се издават държавни ценни книжа или се печатат нови емисии пари, които увеличават паричната маса свръх потребностите на стокоборъщението;

- Високо ниво на непроизводствените разходи на държавата, водещи към разходи на човешки труд, който не се обръща в увеличение на потребителските блага;

- Стоков дефицит, водещ до разрив между търсенето и предлагането;

- Монополно положение на някои едри производители по определянето на цените и собствените издръжки на производството, позволяващо им да повишават пазарната цена на своята продукция, без срещу това да стои повишение на потребителските качества но продукта, което се случва особено често в енергетиката и суровинните отрасли;

- Разрив между ръста на работната заплата от ръста на производителността на труда.

- Свръхпланово увеличение на паричната маса за сметка на масово кредитиране - т.н. банков мултипликатор;

- Монополно положение на профсъюзи, което ограничава пазарните механизми за определяне на приемливо за икономиката ниво на заплатите;

- Съкращаване реалния обем на националното производство, което при стабилно ниво на паричното количество, води до покачване на цените, тъй като по-малко количество на стоките и услугите съответства на предишното количество на парите.

Ето един конкретен пример за обезценяване на парите по отношение на увеличеното им количество: Ако предлагането, да речем, на хайвер е толкова изобилно, колкото и предлагането на домати, цената на хайвера – или разменното съотношение между хайвера и парите или други стоки – ще се промени значително. Тогава и покупката на хайвер ще е свързана с много по-малко разходи. По същата логика, ако количеството на парите се увеличи, покупателната сила на паричната единица - т.е. количеството стоки, които могат да се закупят срещу дадена сума пари - ще намалее.

По време на особено силна инфлация, като например в Германия през 1920 г., когато хората са ходели да пазаруват с цяла кошница пари, паричното обръщение може изобщо да отстъпи място на натуралната размяна. Но за съвременната икономика, в която ролята на паричните знаци няма собствена стойност (фиатни пари), незначителната инфлация се счита за норма и обикновено се задържа на нивото от няколко процента годишно. В края на годината тя се увеличава малко, заради нарастването на потреблението на стоки от домакинствата (Коледно Новогодишно пазаруване), а също и заради увеличение на фирмените разходи (премии, подаръци, тринадесета заплата).

Обезценяването е различни видове, според различните характеристики, от които е съпътствано:

a) Според вида на икономиката в която се проявява: Явно (при пазарна икономика) и Неявно (при Административно-командна икономика);

b) В зависимост от очакванията – Очаквано (която е предвидена за определен период от време) и Неочаквано (когато надвиши очакваните стойности);

c) В зависимост от скоростта, с която растат цените – Умерено ( до 10% годишно), Галопиращо (над 20% годишно) и Хиперинфлация (минимум 50% месечно в рамките на минимум 10 месеца);

d) В зависимост от факторите, който го пораждат се дели на:

- Фискално (институционално) – свързано е с пускането в обръщение допълнително количество книжни пари (по време на златната треска това става с допълнителното количество злато влязло в обръщение);
- Банково (кредитно) – резултат от повишено търсене на кредити, при което се увеличава количеството пари в обръщение и се нарушава съотношението пари произведен продукт;
- Импортно – повишението на цените на стоките и услугите в една страна води до повишение на цените в държавите, който внасят стоки и услуги от първата страна.

Инфлацията се поражда от редица фактори, които могат да се обособят в три по-общи групи:

1)    От парични емисии – този тип получава при пускане в обръщение на нова емисия пари (нов добив на злато, сребро и др.), при ниски лихвени проценти (водещи до вливане на чуждестранен капитал в страната и повишаване на парично търсене). Когато правителството и централната банка пуснат нова емисия пари или намалят основният лихвен процент това води до увеличаване на паричната маса в обръщение. Тези нови пари отиват в даден сектор на производство и хората който ги получават ще имат увеличени доходи докато останалото население ще разполага със старите доходи.

Хората които са получили новонапечатаните банкноти ще се конкурират с хората, които и преди са били купувачи. И тъй като на пазара няма повече стоки от преди, но пък има повече пари – и тъй като сега има хора, които могат да купят повече, отколкото са могли да купят преди - ще се появи допълнително търсене за същото количество стоки. Следователно цените ще се повишат. Тъй като в днешните икономики се реализира икономически растеж, не винаги е ясно дали новите емисии ще предизвикат обезценка на парите.

Ървин Фишър използва формулата M.v=p.Q, за да изчисли количеството пари (M) нужни, за да се потреби произведеното национално производство. Приемайки, че скоростта на обръщение (v) на парите и количеството произведена продукция (Q) са constant, тогава количеството пари в икономиката е равно на ценовото равнище (p). Ако по някаква причина, парите в икономиката се увеличат, за да се изравни равенството е нужно равнището на цените да се увеличи. Но при икономически растеж Q e променлива величина, тогава увеличението на P ще е равно на разликата от ∆M%-∆Q%.

2)    От търсенето – търсенето на готова продукция влияе върху равнището на цените когато някой от факторите влияещи върху кривата на съвкупно търсене я измести на дясно и нагоре (при положение че икономиката е работила при пълна заетост и е произвеждала потенциалният БВП и няма възможност за увеличение на готовата продукция в краткосрочен период) това ще доведе до увеличаване на равнището на цените

3)     От разходите – при този случай се получава дори и при условия на пълна заетост и стабилно равнище на лихвите и стабилна монетарна политика. Поражда се от повишените цени на производствените ресурси (увеличение на работната заплата, нефтопродуктите и основните храни). Това повишение може да е следствие от монопол на работнически синдикати, монопол върху предлагането на петрол и ограничеността на този ресурс и влиянието на природата върху добивите на хранителна продукция. Повишението на цените на входните ресурси и суровини в производството (например, на горивата) принуждава производителите да повишат крайните цени на своята продукция, и така се нарушава баланса.

В икономически смисъл под инфлация се разбира общо покачване на равнището на цените заради прекомерна парична маса или свиване на стоковото предлагане, в следствие на което парите се обезценяват и настъпва преразпределение на доходите, което е обективен механизъм за балансиране на икономиката.

Обратния процес, а именно намаляването на средногодишния темп на нарастване на цените се нарича дефлация, когато имаме намаление количеството на парите, разчетени за определена маса на продуктите и наличния капитал (отрицателен ръст). Тя продължава докато се постигнат стабилни цени. В съвременната икономика е рядко срещано явление и обикновено трае кратко време или носи сезонен характер. Например, цените на пшеницата, непосредствено след жътвата, около месеците юли - септември, обикновено спадат и тогава ядем по-евтин хляб.

Продължителната дефлация е характерна за много малко страни - например сега, икономиката на Япония има такава в пределите на около -1% годишен спад. Такива са и случаите на политически решения, водещи до постепено увеличаване на заплатите при едновременно намаляване цените на дребно. Примери са СССР в последните години от живота на Сталин и Западна Германия при правителството на Людвиг Ерхарт от 1948 г.

От класическа гледна точка обикновено подемът в икономиката, в крайна сметка, започва да се придружава от инфлация - обезценяване на парите в следствие на повишаване на цените, а икономическия спад – от дефлация, което е повишаване курса на валутата и намаление количеството на парите за същото количество стоки и капитали.

От гледна точка на обусловеността й, следва да се различават промените, предизвикани от повишаване на производствените разходи, и обезценката, предизвикана от нарастване на съвкупното търсене, или просто инфлация на търсенето. Инф-я може да възникне или ако има прекомерно увеличение на масата на парите (М), или пък ако рязко се намали производството (Q). Увеличаването на парите и оттук - на съвкупното търсене поражда инфл-я на търсенето, а намаляването на производството, при други равни условия, предизвиква инф-ия на разходите.

Количествено уравнение на размяната:

М.v = Q.p

Разпадането на равновесието между съвкупното търсене и съвкупното предлагане води до нуждата от установяване на ново равновесие между тях, а значи – от нови равновесни равнища на брутния национален продукт (БНП) и на ценовите равнища.

Нарушаването на равновесието между търсенето и предлагането на глобално ниво се дължи на пазарни несъвършенства (недостатъчна информация, изкривявания в търсенето и предлагането, намеса на държавата, поява на монополи и т. н.). Резултатът е обезценяване, което има това свойство, че възстановява равновесието между търсенето и предлагането. От гледна точка на кратък срок, то става чрез разширяване на производството и чрез покачване на цените, а от гледна точка на дълъг срок – само по негативен начин, чрез покачване на цените и изменение на номиналните величини.

Инфлационният разрив предполага възможност реалния БНП и съвкупното предлагане да превишават потенциалния продукт. Това е възможно от гледна точка на кратък срок, когато действителното равнище на цените стане по-високо от очакваното. В резултат на инфлационното повишаване на цените фирмите увеличават производството. Текущия реален продукт превишава потенциалния. Величината, с която текущия БНП превишава за кратък срок равнището на потенциалния продукт при по-високо равнище на цените от очакваното, се нарича инфлационен разрив.

Пазарната икономика задействува нови механизми: в дългосрочен период цените на ресурсите се приспособяват към новото по-високо равнище на цените на крайните продукти – те също нарастват, за да се компенсира или предотврати намаляването на реалните доходи на доставчиците на ресурси. Оскъпяването на производството предизвиква ново покачване на цените на крайните продукти, но и свиване на текущото производство до равнището на потенциала, заличаване на инфлационния разрив.

Ако се акцентира върху превишаването на съвкупното търсене над съвкупното предлагане, само цените не могат да доведат автоматично до равновесие. Тогава решението е в съкращаването на съвкупните разходи и на съвкупното търсене, за което може да допринесе най-вече фискалната политика на държавата чрез свиването на бюджетните разходи и увеличаването на данъците.

Инфлац-я разрив се формира при условия на пълна заетост. Това превишаване не увеличава реалния БНП, който се е изравнил с потенциала, а само номиналния. Това е така, понеже прекомерното увеличаване на съвкупните разходи предизвиква покачване на цените и следователно – обезценяване. Инфлац. разрив е именно разликата между номиналния и реалния БНП и да се постигне равенство между потенциалния, реалния и потенциалния БНП.

Ако приемем монетарния подход, то тогава инфлацията е чисто парично явление. Факторите, на които тя се дължи, се активизират само ако се увеличава паричната маса, тъй като непосредствено обезценяването произтича от прекомерно увеличение на паричната маса. Хипотезата, че неконтролираното нарастване на количеството пари в обръщение причинява обезценка, тъй като поражда излишно търсене, сближава монетаристкия подход с концепцията за инф-я на търсенето и се говори за парична инф-я.

За да се направят такива изводи, монетаристите се опират на посоченото вече количествено уравнение на размяната: M.v = Q.p. Всяко изменение на паричната маса (М) води до изменение и на нивото на цените (p), за да се запази равновесието между съвкупното търсене и съвкупното предлагане, т. е. между двете страни на равенството.

0152: Дълготрайни активи в бизнес (Dylgotrayni aktivi v biznesa).

2011-10-26T21:14:00.000-07:00

Дълготрайните активи (ДА) са най-важната част от всички активи на бизнеса. Те представляват инвестирани от фирмата пари в активи, които участват в стопанската му дейност през един сравнително дълъг хоризонт от време, като по този начин пренасят своята стойност в разходите на части.

Съгласно чл. 14 от Закона за счетоводството (Обн., ДВ, бр. 98 от 16.11.2001 г.; изм. и доп., бр. 91 от 2002 г., бр. 96 от 29.10.2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) активите са дълготрайни (дългосрочни), когато очакваната от тях икономическа изгода се осъществява за повече от 1 година.

Терминът “Дълготрайни активи” се установява нормативно през 1991г. с приемането на Закона за счетоводството и като такива се обозначават обектите, в които фирмата е направила дългосрочни инвестиции за реализиране на производството си.
Те са ресурси, в резултат на минали събития, от които се очаква да бъдат получени бъдещи стопански изгоди. В преобладаващата си част дълготрайните активи приемат формата и съдържанието на средствата на труда и за производство и така формират икономическата мощ на предприятието.

Веществената част на дълготрайните активи запазва натуралната си форма в продължение на голям брой производствени цикли и пренася стойността си на части в себестойността на произведената продукция или предлаганите услуги.

Те включват също и инвестициите на бизнеса, насочени към увеличаване на собствения му капитал и се делят на четири основни групи:

Материални /ДМА/
Нематериални /ДНА/
Финансови /ФДА/
Положителна (търговска) репутация

ДМА са икономическата форма на средствата за производство, които предприятието притежава. Средствата на труда са тези елементи на имуществото на предприятието, с помощта на които работниците въздействуват върху предметите на труда /суровини, материали и др./, за да създават готова продукция.

Към тях се отнасят не само средствата за непосредствено въздействие, като машините, екипировка, инструментите и т.н., но и такива, които създават условия за нормалното протичане на производствения процес –

сгради,
терени,
съоръжения и др.

Съществена характеристика на дълготрайните материални активи, от гледна точка на предназначението им е, че те запазват натурално - веществената си форма в продължение на сравнително продължителен период от време.

А освен това, те пренасят стойността си на части в разходната част на произведената продукция. В зависимост от участието на елементите на ДМА в производствения процес, те се делят на две групи:

Производствени ДМА - които са свързани с осъществяването на производствения процес във фирмата, като те от своя страна се биват две подгрупи:

Активни - непосредствено участващи в производствения процес –

машини,
апарати,
уреди,
инструменти и др.

Пасивни - които създават условията за нормалното протичане на производствения процес

сгради,
инвентар,
съоръжения,
земя и др.

Непроизводствени - са такива, които не участват и не обслужват пряко производствения процес. Отнасят се до комунално - битовото обслужване на работниците в предприятието и техните семейства:

жилища,
почивни домове,
столове,
спортни съоръжения,
клубове,
здравни служби и т.н.

------------------------------------------------

0151: Къси пари (Kysi pari).

2011-10-23T09:58:00.000-07:00

През последните години краткосрочният капитал (къси пари) постепенно напуска банковата система и намера място на паричния пазар, където се търгуват основно дългови инструменти с падеж до една година.

Този процес се засилва в световен мащаб, когато преди време бяха премахнати ограниченията в конкурентното определяне на лихвените проценти.

Инвеститорите насочват капиталите си към финансови компании, които предлагат по-добри лихви, без изискванията за срочност на депозитите.

А за длъжниците се създава възможност да продават краткосрочните си задължения на конкурентен лихвен процент, вместо да прибягват до скъпото посредничество на банките.
------------------------------------------------

0150: За или против приемане на еврото (Priemane na evroto - za ili protiv / ERM II).

2011-10-14T21:43:00.000-07:00

За или против по-бързото приемане у нас на еврото? Има ли за България смисъл от участието в режима ERM II? Днес, няколко години след приемането на страната ни в Европейския съюз, тя все още не е част от Еврозоната.

Много от нас – обикновените граждани може би не знаят, че разлика между Европейски съюз и Еврозона съществува, но отъждествяването на двете понятия, тяхното единение, днес повече от всякога се оказва крайъгълен камък за България.

Да бъдем част от Европейския съюз и официалната ни валута да бъде еврото, звучи някак привлекателно, но сякаш е нереално. Макар че сега, с гръцката криза, като че ли даже е по-безопасно да сме извън зоната или поне докато тя се стабилизира.

Германия прие единната европейска валута още от самото начало, които днес почти никой не си спомнят какво е било преди това. Значи, за обикновения гражданин, този процес едва ли може да е нещо кой знае колко драматично, но на политическо и икономическо ниво, нещата със сигурност изглеждат различни – факт, който неможе да не ни касае.

Особено показателно в тази насока е витаещата от известно време в международното пространство нагласа, че влизането в еврозоната, на фона на развихрилата се финансова буря, изглежда като спасителен подслон даже и за страни като Дания. Тогава абсолютно задължително е не само ние – обикновените българи, но най-вече политиците да си зададат важния въпрос:

Колко бързо еврото трябва да стане българското средство за разплащане и как трябва да се осъществи това? Безспорно, в положението, в което сме, алтернативата е една – Европейският валутен механизъм 2 (ERM II), но въпросите тук също ги има и те са за смисъла и ползите от този механизъм.

Отговорите не са еднозначни и ако ние, обикновените българи, борещи се за ежедневното си оцеляване, не си задаваме тези въпроси, не осъзнаваме позитивите и негативите и не търсим решения на ситуацията, то тези, които избрахме и на които гласувахме доверието да ни водят, трябва да се запитат и без да се бавят да посочат пътя.

Затова, изоставянето на една стратегия, която 2003-2006 г. присъстваше във всеки един бюджет, беше прокламирана и се твърдеше, че целта на България е през 2007 г. да кандидатства за приемане в ERM II и 2009–2010 г., подобно на Словакия, да се опита да се присъедини към еврозоната, е най-малкото доста спорно.

Дори донякъде да е трудно за хората, то за държавата ни е особено наложително да бъде част от Еврозоната, преминавайки проверката на ERM II. През последните години, редица икономически действия бяха предприети за финансово стабилизиране, но целта оправдаваше средствата, а тази цел беше именно влизане в ERM II и най-рано две години по-късно – в Еврозоната.

Днес, анализаторите смятат, че ако въобще може да се направи някаква прогноза за приемане на еврото в силно несигурната икономическа и политическа обстановка в момента, тя би била по-скоро в средносрочен период – 2012-2013 г. Това е така, тъй като ERM II, изисква от страните, приели еврото, да имат бюджетен дефицит под 3% от БВП и инфлация не по-голяма от 1.5% спрямо най-ниската в Европейския съюз.

Двугодишният престой в условията на този механизъм се приема като тест за стабилност на националните валути. Според все повече икономисти от т.нар. стари 15 страни-членки на ЕС, едно от най-ефикасните средства да бъде избегнат кризисния крах сред източноевропейските членки на съюза, в това число и на България, е да се ускори пътя за въвеждането на еврото и дори да се облекчат 5-те критерия за членство в клуба на европейската валута.

В тази връзка, ниският публичен дълг, е плюс за България. А влизането на една държава във валутния механизъм ERM ІІ е положителен сигнал за инвеститорите, защото най-малкото дава оптимизъм, че Европейската централна банка (ЕЦБ) също може да отпусне помощ в случай на нужда.

Не бива да се пренебрегва, обаче, и възможността валутният курс, при който държавата е приета в механизма, да е надценен, при което спекулативни атаки биха го дестабилизирали и дори могат да принудят страната да излезе от ERM ІІ. При условията на паричен съвет (валутен борд), какъвто у нас има от 01.VII.1997 г. този проблем не е на дневен ред, тъй като валутният курс е фиксиран и не търпи отклонения.

Може да се каже, че тезата за присъединяването ни към предварителния валутен механизъм е състоятелна и обективна и тя следва да е водеща при съгласуваните действия на българските институции в тази насока, макар днес все още да не сме покрили два от маастрихтските критерии. Освен инфлационния критерий страната ни не отговаря и на условието за поддържане на дългосрочни лихви.

Затова, тази и следващата година няма да се присъединим към еврозоната, тъй като определено не сме готови за въвеждане на еврото, а и съществуват известни рискове при тези нива на заплатите и цените, но би могло да се присъединим към валутния механизъм. Смисъла от него е в това, че той създава определена сигурност, като своеобразен тест за членството в еврозоната и мост за доверието на Европейската централна банка и общност към страната ни.

Директното приемане на еврото към момента едва ли би донесло големи ползи на икономиката ни, но ако сега, в условията на криза, България беше в ERM II, то вероятно рисковата премия върху левовите кредити щеше да е малко по-малка, а българското общество щеше да има доказателство, че страната все пак се придвижва напред към еврозоната и усещането за бъдещето щеше да е по-малко тревожно.

Голяма част от икономическите анализатори смятат, че практически няма никакво предимство за нас да сме в чакалнята за еврото. Смисъла е за страните с плаващи валути, които чакалнята задължава да поддържат стабилен валутен курс поне 2 години, а за нас това няма значение. Като част от еврозоната обаче, бихме имали достъп до кредит директно от ЕЦБ – освен частните пазари, на които ще плащаме много по-ниски лихви.

Определено погледът на България трябва да е насочен към еврото, но колко бързо трябва да се въведе то – по време на криза, май е трудно да се отговори. Затова, най-доброто поведение по време на криза е принципното – по-доброто средство за постигане на икономическа стабилност и връщане на доверието във финансовата система на страната ни.

А то се идентифицира с преследване на стратегията за присъединяване към еврозоната, която несъмнено има две измерения: политическо – да имаме добри позиции и отношения в съвета на министрите на ЕС и с Европейската централна банка, и икономическо – политика на натиск върху ценовото равнище за покриване на формалните критерии за членство. Последното, според икономистите, не е добра новина за производителите.

Възможна опция за случая е едностранното приемане на еврото или т.нар. едностранна евроизация. Тя обаче би решила само въпроса с валутния риск. Той е сериозен, но освен него въвеждането на еврото няма да реши нито един от структурните проблеми на страната в момента –

корупцията,
организираната престъпност,
неработещата съдебна система,
липсата на административен капацитет,
неефективен публичен сектор.

Затова само целенасочените, стратегически обосновани действия и ясната визия за бъдещето на страната ни, като част от най-голямата световна общност, могат да бъдат отговор на поставения въпрос! Оттовор, който оптимално бързо ще ни отведе там, за където сме тръгнали – Еврозоната.
------------------------------------------------

0149: Как се печели от инвестиране в договорен фонд (Investirane v dogovoren fond - kak se pecheli)?

2011-09-15T23:03:00.000-07:00

Договорните фондове са нов продукт за българския пазар на финансовите услуги. Донякъде те наподобяват инвестиционните дружества от отворен тип, но съществуват и някои основни разлики. На развитите капиталови пазари милиони хора инвестират спестяванията си в договорни фондове, за да постигнат своите финансови цели.

Най-общо казано договорният фонд е взаимна инвестиция, направена от голяма група хора. Ето как работи: когато купувате дялове на договорен фонд всъщност влагате парите си заедно с други хора, които имат същите инвестиционни намерения. Инвестиционен експерт, наречен портфолио мениджър, управлява средствата на всички инвеститори.

Ако инвестициите донесат печалба, тя се разпределя между всички в групата пропорционално на тяхното участие. Ако от инвестицията се реализира загуба, тя също се разпределя между инвеститорите пропорционално. Портфолио мениджърът е лицензиран инвестиционен консултант и отговаря за вземането на инвестиционните решения, въз основа на които се управлява фонда.

Управлението на договорния фонд се извършва не само от него, а от целият екип на лицензирано от Комисията за финансов надзор Управляващо дружество, което отговаря за цялостното административно, маркетингово, счетоводно и правно обслужване на договорния фонд – пряко или чрез наети подизпълнители.

Когато инвестирате в договорен фонд, вие купувате така наречените дялове на фонда. Фондовете следят всички индивидуални инвестиции, като регистрират броя на дяловете, които всеки инвеститор притежава. Колкото повече пари вложите в договорен фонд, толкова повече негови дялове ще притежавате.

Вие можете да реализирате печалба, ако придобиете вашите дялове на една цена (емисионна стойност), а ги продадете или бъдат изкупени обратно по-късно на по-висока цена (цена на обратно изкупуване).

Разбира се, при обратно изкупуване на по-ниска цена, от тази която сте платили за тях, ще реализирате загуба. Друг начин за реализиране на печалба е разпределянето на дивидент на дял след края на финансовата година, ако Общото събрание на УД реши да разпредели такъв.

Договорните фондове инвестират събраните средства в ценни книжа – от държавни ценни книжа до акции на чужди компании, като това се определя от инвестиционните цели на фонда, законовите ограничения за инвестиране и ограниченията, включени в техните правила.

Цената на един дял се променя всеки ден в зависимост от това как се движат инвестициите на фонда. Когато инвестициите се покачват в стойностно изражение, се покачва и цената на един дял на фонда, и обратно.

Ценните книжа, които се търгуват публично, обикновено се оценяват по среднопретеглена цена от сключените сделки с тях за деня. Ако методът на пазарната цена е неприложим или не отразява правилно стойността на ценната книга, се прилага друг метод за определяне на стойността й.

Тази практика се нарича метод на справедливата цена. Тя се прилага поради редица причини – когато цената е повлияна от събития, настъпили след като пазара, на който основно се търгуват ценни книжа, е затворил, когато книжата нямат пазарна цена и др.

Инструментите, в които инвестират договорните фондове, макар и много разнообразни, могат да се групират в два основни вида: дългови и капиталови ценни книжа.

Капиталовите ценни книжа дават на притежателя си право на собственост в компанията. Когато договорен фонд купува капиталови ценни книжа, той всъщност придобива част от бизнеса на компанията. Най-типичният пример са обикновените акции, търгувани на фондовия пазар.

Капиталовите ценни книжа могат да донесат печалба по два начина. Цената на акциите може да се покачи (или понижи), когато инвеститорите ги купуват или продават на фондовата борса. Ако бизнесът на компанията е в период на подем, все повече хора ще желаят да придобият дял от нея и цената ще се покачва.

От друга страна, ако компанията не се развива добре, инвеститорите вероятно ще решат да продадат дяловете си в компанията и това ще понижи цената. При някои капиталови ценни книжа в резултат на решение на Общото събрание на акционерите може да се вземе решение за разпределяне на годишната печалба под формата на дивидент.

Дълговите ценни книжа (ценни книжа с фиксиран доход) са задължения на емитента да заплати определена сума, обикновено с лихва. Емитентът е компания, община или държава. Дълговите ценни книжа са един от начините за събиране на средства от компаниите. Те често продават дългови ценни книжа, наречени облигации и използват събраните средства за по-големи проекти или просто за да посрещат ежедневните си разходи.

Емитентът обикновено се ангажира да възстанови стойността на дълговите ценни книжа след определен период от време. Ако този период е около година или по-малко, става въпрос за инвестиция в краткосрочни финансови инструменти.

Какви са предимствата на договорните фондове?

• Професионално управление – портфолио мениджърите вземат всички решения относно това в какви инструменти да инвестират и кога да ги купят или продадат. Те имат на разположение информация и анализи, които не са достъпни за индивидуалните инвеститори;

• Диверсификация – тя се изразява в притежаването на няколко различни инструмента
едновременно. Това е важно поради следните причини: стойността на вашите инвестиции ще се повишава и понижава във времето, но не на всички инструменти цената ще нараства или ще намалява едновременно или в еднаква степен. Диверсификацията може да ви помогне да постигнете по-голяма възвращаемост в дългосрочен период;

• Лесен достъп до вашите пари – за разлика от други видове инвестиции договорните фондове са ликвидни. Това означава, че вие можете да изкупите обратно вашите дялове почти по всяко време и да получите парите си, когато са ви необходими (макар че може да получите по-малко, отколкото сте инвестирали);

• Прозрачност, отчетност, първоначален и текущ надзор на дейността – договорните фондове са задължени по закон да поддържат отчетност за набирането и изразходването на средства, както и да се придържат към инвестиционната политика, политиката на разходите и разпределението на печалбата, посочени в техните правила и проспект. Дейността на договорния фонд се контролира двойно – от Управляващото дружество, от една страна и от банката депозитар – от друга. Договорните фондове публикуват и периодична отчетност за своята дейност.

Комисията за финансов надзор издава лиценз, съответно разрешение за създаване както на Управляващо дружество, така и на договорен фонд, като по отношение на тяхната дейност се упражнява постоянен надзор от страна на управление „Надзор на инвестиционната дейност” към Комисията. При констатирани нарушения в дейността Комисията за финансов надзор разполага с широка гама от административни мерки и наказания, включително най-тежката – отнемане на лиценза на съответното поднадзорно лице или фонд.

Покупката и притежаването на дялове на договорен фонд са свързани с някои разходи. На първо място, инвеститорът заплаща определена сума веднага при покупката на дяловете – това са разходите по емитирането на дяловете на фонда.

Освен това има разходи, които се заплащат от самия договорен фонд – такса за управление в полза на Управляващото дружество, брокерски комисиони, и други. Тези разходи, макар и плащани от фонда, ще намалят печалбата на инвеститора.

За онези от инвеститорите, които имат дългосрочни инвестиционни намерения, тежестта на разходите намалява, тъй като Управляващото дружество е избрало да не начислява такса при обратно изкупуване на дяловете от договорния фонд, при условие, че тези дялове са придобити от конкретния инвеститор на гише, осигурено от Управляващото дружество, междувременно не са прехвърляни на трето лице и се предлагат за обратно изкупуване повече от три години след като са били емитирани.
------------------------------------------------

0146: Депозитни инструменти в ислямските банки (Depozitni instrumenti v islyamskite banki).

2011-09-08T22:58:00.001-07:00

Депозитните инструменти са основен източник за набиране на ресурсите както на западните, така и на ислямските банки. Обаче, в преобладаващите случаи, набирането на средства от ислямските банки е безплатно, защото не се заплаща лихва.

Но вложителите могат да участват в разпределението на печалбата, ако такава се реализира, наравно с ползвателите на капитала (заемателите). Така вложителите в ислямските банки имат следните алтернатви:

1. Те могат да вложат средствата си в безсрочен влог (demand deposit), където могат да ги изтеглят, когато си пожелаят. В този случай сметката не изплаща никакъв доход.
2. Те могат да инвестират паричните си средства в бизнес-проект или пък в търговия и да участват в разпределението на печалбата. Тази схема може да се осъществи по два начина:

- Да се упълномощи банката да действа от името на вложителя (инвеститора);

- Да инвестира директно в проект (проекти), представени в банката по собствена преценка и предпочитание. В този случай банката може да предостави съвети относно слабите и силните страни на проекта.

Конкретните инструменти, които вложителят може да избере, са текуща сметка, спестовни влогове и инвестиционни депозити.
------------------------------------------------

0147: Текуща сметка в ислямските банки (tekusta smetka - current account).

2011-09-08T22:58:00.000-07:00

По текущата сметка не се изплаща нито лихва (което както разбрахме е логично за ислямските банки), нито печалба. Вложителят обаче може да изтегли парите си по всяко време. Освен това, банката не събира никакви такси за поддържането на сметката.

С тези си характеристики текущата сметка е подобна на безсрочните депозити (demand deposit accounts), познати на западната банкова практика. Но по тези сметки западните банки обикновено изплащат лихва, макар и минимална.

Ислямските банки използват приходите, получавани по текущите сметки, за да покриват своите административни разходи, спазвайки изискването 20-30 процента от депозитите по тези сметки да бъдат държани като резерви.

Един от въпросите, дискутрирани от ислямските правотворци, е дали не следва да се събират такси по текущите сметки, което същевременно би дало възможност за 100 % резерви по тях.

Целта на текущите сметки е подобна на целта на безсрочните депозити при западното банкиране - извършване на преводи и изплащане на чекове.

Следва да се отбележи, че някои ислямски банки, които оперират в чужбина, като например Ал Баракат Интернейшънъл ООД, Лондон, са изключение от правилото за безвъзмезни безсрочни влогове. Ал Баракат Интернейшънъл изплаща бонус по безсрочни сметки, чиято средна наличност е в размер не по-малко от $2500, ако е поддържана в продължение на 6 последователни месеца.
------------------------------------------------

0145: Видове парични влогове и депозити (Parichni vlogove i depoziti - vidove).

2011-08-30T22:01:00.000-07:00

Видове парични влогове и депозити, според използването на вложените пари, те могат да бъдат:

1. Инвестиционни депозити – към тях се отнасят спестовни депозити с по-дълъг срок, вложени от малки и средни икономически субекти или вложени от субекти на бизнеса.

2. Касови депозити – към тях се отнасят депозити от домакинства, касовите запаси на търговци (по текуща сметка) и банковите депозити (депозитите на една банка – в друга банка).

Според продължителността на предоставяне на паричните средства по банковите сметки:

1. Безсрочни влогове – те се откриват в банките без предварително да се определя срокът, за който се влагат. Тези пари могат да се теглят от банковата сметка по всяко време. Могат да се класифицират в две групи:

- безсрочни влогове и
- влогове по текуща сметка (разплащателни влогове)

2. Срочни влогове – при тях вложителите (титулярите) предварително определят срок на влога, преди който не се допуска плащания от сметката. Парите престояват в банките по-продължително време. Банката може да ги използва за пласиране чрез кредита.

В българската банкова система по-често се срещат

спестовни влогове,
срочни влогове,
разплащателни влогове,
детски влогове,
съвместни влогове,
жилищно-спестовни влогове и
влогове на чуждестранни лица.
Приемат се и валутни влогове.

Субекти във влоговата дейност на търговските банки са физическите и юридическите лица. Те влагат свои пари в банките в зависимост от размера на свободните средства, с които разполагат и целите, които преследват.
------------------------------------------------

0144: Влогове и депозити в търговските банки (Vlogove i depoziti v banki).

2011-08-30T20:25:00.000-07:00

Търговските банки в България са кредитни институции, които осъществяват движението на паричните потоци в икономиката. Те са икономически субекти и като такива имат определени характерни особености, цели и интереси в работата си с парите на вложителите.

Търговските банки в България са юридически лица, които привличат влогове и депозити или други възстановяващи средства и предоставят кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск. Банковите операции представляват дейности и действия на търговските банки, извършвани в рамките на техните компетенции.

Влоговете и депозитите са основен “канал” за привличане на чужди средства и капитали в банките. В съвременната банкова практика понятията влог и депозит се използват едновременно, като не се прави съществена разлика между тях.

Съвременния депозит по своя произход е свързан с влагането на пари в банка за съхранение. Така депозираните пари се превръщат в заем, който банката получава до момента на връщането им на вноски.

По този начин депозитната операция се превръща във влогова, срещу която вложителите получават възнаграждение (лихва) за депонираните пари. Към депозитите се отнасят и сделките, при които

се внасят суми за съхранение в банка за по-продължителен период (като срочни депозити)
се внасят ценни книжа или вещи, които подлежат на връщане след определен срок (за тях клиентите заплащат на банката възнаграждение – такса, комисионна или лихва)
се внасят парични суми в полза на съдебни и други учреждения (за обезпечаване на искове, вземания, гаранции и др.)

В банковата практика с депозит се обозначават предимно срочните вложения, а средствата по безсрочни сметки се наричат влогове. Разграничават се по това дали са срочни или безсрочни, независимо какво се депозира.

В практиката при влоговете банката издава на титуляра на средствата влогова книжка, а на депозанта се издава депозитен сертификат или се сключва депозитен договор.
------------------------------------------------

0143: Финансови пазари (Finansovi pazari).

2011-08-23T04:55:00.000-07:00

Финансовите пазари са неотменима част от пазарната икономика. При стопанския оборот в определен момент стоките неизбежно се превръщат в пари. При цикъла стоки – пари – стоки във фазата пари се развиват своеобразни парични отношения.

Тези пари могат да се проявят в различна форма –

налични пари,
ценни книжа и
валутни средства.

За всяко от тези парични състояния са се развили пазари –

парични,
капиталови,
валутен.

На всеки от тези пазари се прилагат съответните цени-лихви на паричните пазари, курсове на ценните книжа на капиталовите пазари и курсове на валутите на валутните пазари.

Тези пазари се обобщават под наименованието финансови пазари.

Капиталовият пазар се разделя на две основни съставки –

първичен пазар, при емисиите на акции и сродните им ценни книжа, когато те за първи път попадат в ръцете на техния притежател – акционера,
вторичен пазар, когато вече имитираните ценни книжа навлизат в стопанския оборот, като сменят собствениците си на фондовата борса.

Акцията е ценна книга, която от гледна точка на акционерното дружество материализира част от неговия капитал. От гледна точка на акционера, акцията материализира неговите права и задължения, като съсобственик на дружеството. От гледна точка на финансовия сектор на икономиката, акцията представлява обект на покупко-продажба на фондовите борси. Акциите биват

поименни,
на приносител,
превилигировани.

А борсата, на която се търгуват съответните финансови инструменти, съдържа следните елементи:

Борсата е организиран пазар с установени от закона принципи и правила за работа.
На борсата се търгува с предварително известни и взаимозаменяеми ценности.
Типизирането на борсовите сделки дава възможност действителния край на купувачи и продавачи да се представляват от специализирани посредници и да не се явяват при сключване на сделките.

------------------------------------------------

0142: Съдържание на инвестиционния проект (Investicionen proekt - sadarjanie).

2011-08-14T21:02:00.000-07:00

Важна част от цялостния процес на планиране е определянето, подготовката и оценката на инвестиционните проекти. Те предопределят в голяма степен успеха на бизнеса, тъй като от тяхното качество и пълнота зависи получаването на желаното финансиране.

Ето защо е необходимо предприемачите да изграждат и придобиват умения в тази насока, добре да познават правилните процедури и действия, свързани с разработването, изпълнението и оценката на инвестиционен проект (ИП).

Всички ИП са съставени от различни елементи, чието съдържание и съставни части се определят по време на фазата на формулиране на проекта и тълкуване на заданието. Някои от тези елементи като:

задачи,
резултати,
дейности,
входни ресурси,
предположения (риск) и
необходими условия и др.

са познати почти на всеки като термини с обичайния им, употребяван в ежедневието смисъл, в контекста обаче на формулирането и управлението на проекти те добиват конкретна дефиниция.
Ще разгледаме в подробности всички отделни елементи на подготовката на проекта, правилното им формулиране, разликите и начина на свързване помежду им за изготвяне на добри проекти, чието осъществяване и оценка се улесняват с помощта на логическия замисъл.

Обикновено всеки проект се състои от няколко раздела. Всеки раздел е посветен на конкретен аспект, описващ бъдещия инвестиционен проект.

Кратко примерно описание на разделите и съдържанието на ИП:

0. Челна страница.
Като правило се представя синтезираща информация за ключовите параметри, характеризиращи фирмата и предлагания инвестиционен проект.

А. Информация за фирмата, кандидатстваща за фииансиране
•    Наименование на фирмата,
•    Адрес, тел., GSM, web, емейл,
•    Форма на организация,
•    Предмет на дейност,
•    Структурни звена,
•    Производствена мощност,
•    Продукти,
•    Приходи от стопанска дейност,
•    Собствен капитал,
•    Финансов резултат.

Б. Информация за представяне на инвестиционния проект:
•    Заглавие на проекта,
•    Времева рамка,
•    Партньори/ Институционална рамка,
•    Проектанти,
•    Строител,
•    Организацията, която ще експлоатира обекта,
•    Стойност на проекта,
•    Стойност на заема/гранта, за който се кандидатства.
------------------------------------------------

0142: Инвестиционната активност на строителните фирми.

2011-08-02T20:12:00.000-07:00

В условията на пазарна икономика, пред строителните фирми, един от основните проблеми е свързан с постигането на максимални резултати с минимални (инвестиционни и експлоатационни) разходи. В този обхват е и въпросът на инвестиционната активност, който е свързан с изискването съответните фирми да вземат оптимални (рационални) решения за балансиране между две реалности:

ограничените инвестиционни ресурси и
неограничените инвестиционни потребности.

Периодът на финансови и икономически затруднения (у нас и в световен мащаб) може да бъде определен като създаващ бързо променящи се условия, много често непредвидими по значимост и посока на влияние и към настоящия момент не са налице и фактори, които могат да променят тази тенденция, поради което фирмите изпитват особени затруднения при прогнозирането и планирането на своята дейност.

Инвестиционната активност на строително-технологичните фирми е в зависимост от разнообразни фактори, а като основен фактор следва да се приемат сключените договори за строителство. В строително-технологичните фирми увеличаването на инвестиционната активност, чрез постигането на максимални величини на инвестициите, създават предпоставки за увеличаване на печалбите. При тези фирми съществува следното противоречие. От една страна, за да инвестират, са необходими договори за строителство. От друга страна, за да спечелят търгове или конкурси и респективно да се сключат договори за строителство от фирмите се искат доказателствени материали за наличието на определена мощност, която може да бъде постигната с определена инвестиционна активност.

В строително-предприемаческите фирми, които са основно ориентирани в областта на жилищното и административното строителство, инвестиционната активност е ориентирана към финансиране на отделни проекти, свързани с обезщетение или покупка от собственици на парцели или тяхното

закупуване,
проектиране,
строеж и
продажба.

При тези фирми също се констатира определено противоречие, което в перспектива ще се задълбочава. От една страна са им необходими финансови средства и строителни парцели, а от друга тези два фактора все повече са ограничени, и особено имотите, които са собственост на частни лица или на общините.

За състоянието на инвестиционната активност в различни строителни фирми могат да се посочат следните слабости:
•    В строителните фирми липсва фирмена политика за инвестиционната активност, както и цялостна система за управлението на инвестициите;
•    Липсват обучени специалисти, които да планират средства и въобще да разработват инвестиционни планове и програми за формиране на инвестиционната активост;
•    През годините на финансови и икономически затруднения фалират множество строителни фирми, които имат неправилна инвестиционна активност;
•    Много управленски екипи на строителни фирми не успяват да постигнат балансираност между ограничените инвестиционни ресурси и направленията при тяхното конкретно насочване;
•    Някои от управляващите не притежават необходимите знания и опит в областта на управление на инвестициите и реализирането на определена инвестиционна активност.
За да се подобри и стимулира инвестиционната активност, т.е. да се създаде нов капитал и той да притежава по-добри параметри от конкурентни фирми, при всички случаи е необходимо да се извършат допълнителни дейности. Тези дейности могат да се осъществят от фирменото ръководство и включват:
•    Определяне на общите фирмени цели и въз основа на тях да се определи инвестиционната активност;
•    Конкретизиране на инвестиционната активност чрез фирмения инвестиционен план, включващ определени инвестиционни проекти;
•    Осигуряване на информация за съгласуване и координация на отделните звена в рамките нафирмата и извън нея;
•    Осигуряване на единство на интересите между ръковоството, администрацията и работниците за реализиция на инвестиционната активност.
За реализиране на посочените действия важно значение има използването на следните основни форми на инвестиционната активност:
Лидерска инвестиционна активност, ориентирана към създаване на лидерски позиции в дадено населено мяст, регион или страната. Тази активност трябва да е силно мотивирана, амбициозна, сложна и в определена степен рискова, и е насочена към нови проекти или иновации. Правилният избор на инвестиране или иновации прави възможно осигуряване на определени конкурентни предимства пред другите фирми. За тази активност е характерен големият размер на инвестициите, което увеличава риска.
Умерена инвестиционна активност, която е ориентирана към инвестиране и иновации съобразно контурентни фирми – лидери в дадено населено място, регион или страната. Обикновено тази активност се прилага от големи фирми, тъй като са необходими значителни инвестиционни ресурси. Също има определен риск, сложност на управлението, стремеж на фирмата постоянно да следи конкурентни фирми за запазване на завоювани позиции, за да не бъде изместена от стари или нови конкуренти.
Отбранителна инвестиционна активност, която е ориентирана към осигуряване на средни позиции на дадена строителна фирма спрямо останалите конкуренти.
Определяща инвестиционна активност, ориентирана към ограничени по размер инвестиции и иновации. Характерна е за малките строителни фирми, но с оглед новите иновационни продукти в строителството може да прерасне в настъпателна инвестиционна активност.
Източниците на инвестициите следва да се разделят най-общо на три групи, като при това деление се вземат под внимание размерът на инвестициите и обектът на инвестиране.
Първата група източници са външните, т.е. чуждестранните инвеститори Обикновено, големината на този източник зависи от либерализацията на законодателството, политиката и социална обстановка в страната. Всъщност това са важни фактори, гарантиращи стабилността и сигурността на инвеститора. Очевидно една част от параметрите на посочените фактори се задават от централните органи на управление – Народно събрание, Министерски съвет, Министерства. Безусловно усилията в това направление следва да бъдат последователни и продължителни в посока увеличаване гаранциите и икономическия интерес на външните инвеститори. Другата част от параметрите на упоменатите фактори се регулират чрез повишаване на международния авторитет на България и участието й в европейските и световни политически и икономически структури и организации и т.н. Темпът на нарастване на този източник пред последните години е твърде малък. Наличието на достатъчна информираност относно спецификата на местната инфраструктура, икономическата конюнктура и бизнесклимата предлагат по-бързата ориентация на инвеститора към големите строителни фирми в региона. Ето защо особено важен момент за спечелването на поръчки от тази група е осигуряването на лоби в централните политически и икономически среди. Това би позволило при участие в търгове да се осигури финансирането на СМР по системата главен изпълнител и подизпълнител.
Във втората група източници могат да се включат по-широк кръг инвеститори, като:
чужди инвестиции в по-малки обекти, предимно в областта на инфраструктурата на населените места или такива с местно предназначение;
държавни – осигуряващи преки инвестиции от държавата или от държавните предприятия при разширяване и реконструкция;
общинсти инвестиции – инфраструктурни обекти, застрояване на територии.
Характерно за тази група е, че провеждането на цялата процедура по проучване, в много голяма степен проектиране, избиране на изпълнител по съответна процедура и др. става по населените места. В този смисъл се създават по-добри условия на участващите за спечелване на поръчките, като наблюдават и коригират поведението си при тръжната процедура. Следва да се знае, че втората група инвеститори и обекти заемат най-голям относителен дял на строително-инвестиционния пазар и създават възможности за много широк кръг от фирми както да получат обекти, така и да реализират добро ниво на печалба.
Не е без значение сигурността при разплащане на извършените СМР, защото тази група инвеститори се характеризира и с финансова стабилност. Тава предполага и по-големия интерес от страна на строителя. Съвместното участие на повече фирми за спечелване на поръчки в тази група е много разпространено.
Третата група източници на инвестиции са: общините, държавните и общинсти предприятия, частни предприятия и физически лица. Изброените инвеститори финансират предимно малки по размер на инвестиции обекти, но много на брой. В същото време обектите са с различно предназначение, като: жилищни, търговски, складови, комуникационни, производствени, офисни и др., което позволява включване на строителни предприятия с разнообразна специализация.
През последните няколко години структурата на инвестиционната насоченост се променя. Относително най-големият брой инвестиции към жилищни обекти започват да губят позиции в полза на изграждането на офиси и вилно строителство.
Разделянето на строителния пазар според характера на инвеститорите и размера на инвестициите е наложително да се прави при всяка значима промяна на условията от национално и местно значение. Така се променя размера и структурата на очертаните пазарни ниши. Нещо повече изследването на пазарните ниши може да помогне на строителните фирми да се насочат към най-подходящата за тях, което ще подобри не само икономическите показатели, а и строителните програми.

------------------------------------------------

0141: Неустойка и задатък / neustoyka i zadatak.

2011-04-22T00:41:00.000-07:00

Неустойката и задатъкът са предмет на облигационните отношения вследствие на неизпълнение. Общото между тях е, че и двете са понятия свързани с договорната отговорност, че и двете представляват определена имуществена ценност и имат акцесорен характер. Относно характеристиките на неустойката и задатъка, то и двете имат обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.

При задатъка има и една допълнителна функция, доказателствена, която съществено отличава задатъка от неустойката.
Двете понятия са доста различни и сравнение между тях може да се прави само в областта, в която се прилагат, договорната отговорност и по това, че и двете преставляват имущественна ценност.
В обезпечителните функции на двете понятия има съществена разлика. Докато при неустойката обезпечението може да бъде наложено за цялостно или частично, или непълно, или недобро изпълнение, то при задатъка то може да е само за основно неизпълнение на насрещната страна. При неустойката обезпечителното действие се разпростира само върху кредитора ( той бива обезпечен при неизпълнение), а при задатъка това обезпечение е двустрастнно, в зависимост от това коя страна не е изпълнила.
КРЕДИТОР ↔ ДЛЪЖНИК – при задатък
КРЕДИТОР → ДЛЪЖНИК – при неустойка, при деликт на длъжника
При обезщетитителната функция отново има съществена разлика. И двете понятия служат за обезщетение, но при задатъка то е глобално и се свързва с главното задължение, т.е. ако то не се изпълни виновната страна дължи като обезщетение задатъка. Докато неустойката, освен че може да касае главното задължение, тя може да се отнася и за отделна престация, която е част от общият договор, ако е уговорена в самото главно задължение. И отново неустойката касае само кредитора (дължи се на него от длъжника), докато действието на задатъка ще настъпи при виновно неизпълнение на някоя от двете страни.
Относно санкционната функция, то и двете понятия представляват форма на санкция с тази разлика, че неустойката може да се кумулира с обезщетението за вредите, ако това е уговорено в договора, докато задатъкът не може да се кумулира и е санкция при чисто неизпълнение, т.е. несключване на договора. Не би следвало при даден задатък и несключване на договора, по който е даден, той да се кумулира с други неустойки от неизпълнение, защото тази първа гаранция се дава за да се гарантира сключването на договора. Ако той не се сключи тя се губи или се дължи в двоен размер, но действието на неустойката за неизпълнение не се стартира, защото фактически договарът не е бил подписан, няма основание да се дължи неустойка защото неустойката следва главното задължение, но то не се е състояло.
Определянето размера на задатъка и неустойката става чрез принципа на договорната свобода на страните. Законово тези две понятия са уредени в ЗЗД (чл.92 и чл.93), като границите на размер не се определят. При неустойката размерът може да бъде променян след нейното изрично определяне в главното задължение. Този размер може да се увеличава или намалява, във всеки момент, при съответните условия. Тя е едно изключително гъвкаво понятие, което може да търпи промени, намаляване или увеличаване, както произтичащи от самият договор, така и при съединяването й с други неустойки. При задатъка, след определянето му и след възникване на обстоятелствата, нужни за да породи той действие, неговият размер не може да бъде намаляван, а единствено увеличаван и то с точно определена стойност – двойно. Иначе казано, веднъж определен задатъка като стойност не би могъл да се измени, с изключение на случая, когато той може да се увеличи двойно или да бъде приспаднат от изпълнението.
Интересен е случая, когато е даден задатък, договорът е подписан и е започнато изпълнение. До тук е ясно, че задатъкът, който е обезпечил неговото сключване не би следвало да „влезе” в действие, защото той е даден за обезпечението на неговото сключване и като обезпечение за изпълнението. А тъй като те са се състояли, следва той да бъде върнат. Ако обаче имаме лошо, непълно или частично изпълнение и изправната страна не иска разваляне на договора, а неговото изпълнение, то тя може да търси обезщетение за вреди по общият ред, т.е. по ГПК – чл. 93(2) ЗЗД. Какво се случва тогава с договорения задатък? Трябва ли да се върне или ще се дължи, плюс вредите от лошото изпълнение?
Задатъкът трябва да бъде върнат и да бъдат потърсени само обезщетението за вреди, защото ролята на задатъка е била обезпечение на договора, и неговото изпълнение. Договорът е сключен, добре или зле, изпълнение има, с което основната и специфична функция само за задатъка, доказателствената, е изпълнена и всички други вреди настъпили по време на изпълнението и след неговото приключване оформят друг институт, а именно неустойката, ако такава е договорена в договора като цяло и/или за определена претенция по него. Не е редно да се дължи едновременно и задатък и неустойка, т.к. неустойката, може да е определена само за дадена част, а задатъкът касае целият главен договор. Ако е уговорен и задатък и неустойка за един договор, и ако и двете касаят целият договор, то в случай на каквото и да е изпълнение задатъкът би трябвало да се върне и да остане действието само на неустойката, ако се наложи. Или иначе казано, задатъкът гарантира сключването на договора преди реалното му сключване и изпълнението му до край без да се интересува от начина на изпълнение. Неустойката е много по-гъвкава, ако е уговорена изрично и възниква само след спиране на започнато изпълнението, лошо такова или друга причина свързана с изпълнението. Тя се интересува и от начина, по който то се е случило, защото във всеки един момент нейният размер може да претърпи промени.
Нормата за определяне размера на задатъка при неизпълнение е императивно определен в закона – двоен размер от неизправната страна, ако другата е дала задатъка или задържането му, ако неизправната го е дала. Докато размерът на неустойката не е определен в закона с изрично императивна норма, а е подчинен изцяло на свободната договореност между страните. Размерът на неустойката може да се променя при прекомерност, като не се вижда императивност в закона, чл. 93(2), защото не са установени граници или количество. Само ако длъжникът поиска от съда да намали прекомерният й размер, тя би могла да се промени, но по преценка на самият съд или вещо лице, т.е. според обстоятелствата и доказателствата. Това е една евентуална възможност, а не императивно закрепена норма и промяна на всяка цена. Това е форма на независим контрол или експертен критерий. Или тя е императивна с това, че е в закона, но нейното действие е след преценка, а не по изрична форма.
------------------------------------------------

0140: Инвентаризация - вътрешен финансов контрол (Inventarizacia).

2011-04-12T01:37:00.000-07:00

Нормативната основа за инвентаризация е уредена от Закона за счетоводството (гл.4) и Националния сметкоплан (част 1, т. В). Инвентаризацията е процес на подготовка и фактическа проверка чрез различни способи на стойностите и натуралните параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики.

Всички предприятия независимо от тяхната юридическа форма и големина, инвентаризират имуществото си. инвентаризирането на имуществото на предприятието е специфична форма на вътрешно-финансовия контрол, чрез която се установява фактическото състояние на активите и пасивите към определена дата. На инвентаризация подлежат активите и пасивите на предприятието. Инвентаризацията се извършва при следните периоди и случай:

1. Един път на две години на материалните и нематериалните дълготрайни активи, и не по-малко от един път в годината за останалите активи и пасиви във връзка със съставяне на ГСО.
2. При смяна на материално отговорното лице.
3. По искане на контролния съвет, прокуратурата, съда и Сметната палата.
4. По инициатива на ръководителя на предприятието
Извършването на инвентаризация преминава през няколко етапа:
1. Подготовка за провеждане на инвентаризацията.
2. Фаkтическа проверка на отделните елементи на имуществото на предприятието в натурални и стойностни измерители.
3. Съпоставка на данните за фактическите наличности на инвентаризираните обекти с данните от счетоводните регистри.
4. Установяване на евентуални разлики при съпоставяне на данните.
5. Документиране на резултатите от инвентаризацията.

Етапът на подготовка за провеждане на инвентаризациите започва с разработването на годишен план за инвентаризиране на активите и пасивите на предприятието. В него се посочват отделните обекти, подлежащи на инвентаризация, с техните конкретни особености, и броя на инвентаризациите, които ще се извършват през отчетния период, като те са съобразени с нормативните изисквания посочени в закона за счетоводството, чл.34 т.1.

Инвентаризациите могат да бъдат различни, в зависимост от избрания признак за класификация:
1. В зависимост от повода за провеждането им, инвентаризациите биват:
- редовни (планови) инвентаризации - те се провеждат съгласно годишния план за инвентаризации, в който съгласно Закона за счетоводството са определени инвентаризациите, които задължително се провеждат през определени периоди от време.
- извънредни инвентаризации - те се провеждат извън установения план по повод на определени събития, който налагат проверка на имуществото на предприятието. Такива събития могат да бъдат: смяна на материално отговорното лице; по искане на контролния съвет, прокуратурата, съда и Сметната палата; по инициатива на ръководството на предприятието; при кражби, стихийни бедствия; прекратяване на дейността на предприятието, при ликвидация и други.
2. В зависимост от обхвата на обектите, инвентаризациите биват:
- пълни инвентаризации - те обхващат всички обекти на счетоводството, подлежащи на инвентаризиране.
- частични инвентаризации - обхващат само отделни обекти или отделна група обекти. Пример за частична инвентаризация е проверка на паричните средства в касата на предприятието.
Конкретната подготовка за извършване на инвентаризация започва с формирането на специална комисия. Съгласно Закона за счетоводството, чл. 35, тази комисия се назначава от управителя на предприятието. В нейния състав участват компетентни по въпроса служители, като МОЛ не могат да са членове на комисията, защото се явяват заинтересована страна при извършването на инвентаризацията.
Съгласно Закона за счетоводството чл. 36, МОЛ задължително присъства при инвнтаризирането.
Когато в предприятието инвентаризацията не може да бъде извършена от една комисия, управителят на предприятието назначава централна комисия и две работни комисии. Централната комисия организира, ръководи и контролира работата по инвентаризацията, а работните комисии извършват самата инвентаризация.

В централната комисия по инвентаризацията се включват задължително:
- управителя на предприятието или неговият титулярен заместник - като председател на комисията.
главният счетоводител - като член на комисията.
- необходимият брой специалисти - като членове на комисията.
Броя на членовете на комисията не трябва да бъде по-малък от трима.
Първата работна комисия има задача да инвентаризира материалните и нематериалните дълготрайни активи, материалните запаси и незавършеното производство. В нейният състав се включват:
- за председател - служител, добре запознат с подлежащите на инвентаризиране активи.
- счетоводен работник - като член на комисията.
- един или няколко други служители с подходяща подготовка - като членове на комисията.
Втората работна комисия има за задача да инвентаризира паричните средства, приходите и разходите за бъдещи периоди.

В нейният състав се включват:
- счетоводител - като председател.
- необходимият брой специалисти - като членове на комисията.
Когато се извършват общи инвентаризации и няма достатъчно счетоводни работници за всички работни комисии, управителя на предприятието може да попълни състава им и с други специалисти.
Съставът на комисиите се определя от управителя на предприятието по предложение на главния счетоводител и се обявява със заповед. В заповедта за назначаване на инвентаризационните комисии се определят техните обекти и сроковете за започване и завършване на работата.
За осигуряване на условия за установяване на реалното състояние на обекта, който ще бъде инвентаризиран, много важно е изискването за внезапност на извършването. Заповедите за назначаване на инвентаризационните комисии се връчват на председателите и членовете на комисиите непосредствено преди започване на проверката. Издадените заповеди се регистрират в счетоводството в специална книга, непосредствено преди започването на инвентаризацията.

Управителят на предприятието се задължава да извърши следната подготвителна работа за провеждането на инвентаризацията:
1. Да разпореди подреждането на стоково - материалните ценности в склада по групи, наименования, видове, размери, като към всяко едно от тях да се прикрепи етикет с подробни сведения характеризиращи го.
2. Да обезпечи подходящия състав на инвентаризационните комисии с оглед правилното провеждане и срочното завършване на инвентаризациите.
3. Да определи сроковете за започване и завършване на инвентаризациите, като осигури бързото възстановяване на нормалните условия за работа и същевременно пълно приключване на работата по инвентаризацията и своевременно предаване на всички книги с оглед срочното приключване на счетоводните книги и представяне на счетоводните отчети.
4. Да запознае всички участници в инвентаризацията със значението й, с техниката на провеждането й, с правилата за претеглянето и измерването на отделните групи ценности,за описването и оценяването им, за случаите, в които се допуска компенсиране на липси с излишъци, за съставяне на протокола за окончателните резултати, за свързаните с това отговорности и за начина на предаване на книжата в счетоводството.
До започването на инвентаризацията трябва да бъде завършена обработката на всички документи за прихода и разхода, като данните от тях се разнасят в складовата отчетност веднага, а в счетоводната - най-късно до завършване на описването на активите и пасивите. Аналитичната отчетност на разчетите трябва да бъде ажурирана към датата на започване на инвентаризацията.
Преди започване на инвентаризацията МОЛ подписва декларация, че всички документи са предадени в счетоводството и че няма никакви заприходени, не описани или чужди ценности. Такава декларация се изисква и от лицата на които са отпуснати подотчетни суми за придобиване на активи или на които са дадени пълномощни за получаване на активи.

Управителят и главния счетоводител на предприятието, като организатори на всички инвентаризации, които се извършват по тяхно нареждане, носят дисциплинарна отговорност за не вземане на мерки за организиране на достатъчно на брой и добре разпределени по време инвентаризации, за не вземане на мерки за извършване на инвентаризации, за назначаване на инвентаризационни комисии в неподходящ състав, за определяне на неоправдано дълги срокове, за лоша подготовка на инвентаризациите, за недостатъчен контрол върху работата на комисиите, за несвоевременно осчетоводяване на резултатите от инвентаризациите и други подобни въпроси от организационен и контролен характер.
Членовете на централната комисия носят дисциплинарна отговорност за лошата организация на работата по инвентаризацията, за не даване на достатъчно указания на участниците в работните комисии, за не упражняване на достатъчен контрол върху работата на тези комисии.
Членовете на инвентаризационните комисии носят дисциплинарна отговорност за неправилно извършени инвентаризации, за съставяне на неверни инвентаризационни описи, за не измерване и не претегляне на ценностите, за неспазване на разпорежданията на Наредбата за провеждане на инвентаризациите и при установяване на фактическите наличности за различните видове активи, за неточно установяване на наличностите.
Ако в резултат на нарушенията бъдат причинени щети на предприятието, длъжностните лица носят материална отговорност по Законът за административно наказателна отговорност на основание на извършената финансова ревизия. Инвентаризацията на материалните и нематериалните дълготрайни активи (МДА и НДА), материални запаси, паричните средства, се извършва по тяхното местонахождение и по отговорни лица, на които са поверени за съхранение. Проверката на активите и пасивите се извършва задължително в присъствието на съответните МОЛ. Ако МОЛ е възпрепятствана да присъства поради уважителни причини, установяването на наличностите става в присъствието на негов представител. когато такъв представител не се посочи или не се яви, управителя определя лице, което да представлява МОЛ.
Когато се провежда инвентаризация, фактическите наличности се определят чрез задължително преброяване, претегляне, измерване и др. Преди да започне описването на МДА и НДА, задължително се проверява документното оформяне на получените или отдадени под наем, на съхранение или за временно ползване материални и нематериални дълготрайни активи. Ако се установи, че в счетоводното отчитане или в техническите документи са допуснати грешки, своевременно се внасят необходимите поправки. МДА и НДА се описват по местонахождение и по МОЛ. Инвентарните обекти се вписват в инвентаризационните описи индивидуално, като се посочват инвентарните им номера, наименованието и балансовата им стойност.
Инвентаризационните описи се подписват от всички членове на комисията и от материално отговорните лица. Върху всеки отделен опис МОЛ подписва декларация, че посочените в описа ценности са проверени в натура от комисията и вписани в описа в тяхно присъствие, поради което нямат възражения и, че описаните ценности се намират под тяхно отговорно пазене. Всички поправки и зачертавания в инвентаризационните описи, актове и протоколи, се правят със заверка подписана от всички лица, които са подписали тези документи, включително и от МОЛ.
Подписаните и редовно оформени инвентаризационни описи се предават от председателя на инвентаризационната комисия още същия ден срещу подпис: първият екземпляр - на счетоводството в предприятието; вторият екземпляр - на материално - отговорното лице
При на извършване на инвентаризацията, приемането и отпускането на активи трябва да бъде прекратено. Комисията трябва да вземе мерки в съгласие с ръководството това да не се отрази неблагоприятно върху работата. Когато инвентаризацията продължи повече от два дни, централната комисия може да разреши по време на инвентаризацията да се приемат и отпускат активи, но само в присъствието и под контрола на инвентаризационната комисия.
Ако при инвентаризацията се установи, че в отчетността на МДА и НДА липсват необходимите данни у някои обекти, комисията е длъжна да уведоми управителя на предприятието, който е длъжен да вземе необходимите мерки за срочно осигуряване на липсващите данни и отразяването им в съответните книги. Намерените при инвентаризацията МДА и НДА, за които се установи, че не са записани в счетоводството, се включват в описите с всички необходими за отчетността данни. Когато не може да се установи действителната им набавна стойност, те се оценяват по тяхната възстановителна стойност, която се определя според фактическото им техническо състояние и сумата на изхабяването им по време на инвентаризацията. Тези активи се предават на съответните длъжностни лица с акт за предаване - приемане. Ако при провеждането на инвентаризацията се установи, че някои активи поради износеност или други причини са станали негодни за използване по предназначението им и не е възможно възстановяването им, се съставят протоколи за бракуването им, като се посочват причините и условията, както и виновните лица, като се предлагат мерки за отстраняване на причините и условията и санкционират виновните лица. Тези активи не се включват в инвентаризационните описи.
Докато трае описването, активите могат да се пренасят от едно на друго място само със съгласие на инвентаризационната комисия, като се включат в инвентаризационния опис на МОЛ, на който са зачислени, а документите по преместването им се отразяват по отчетните документи след приключването на инвентаризацията. Преди да се пристъпи към измерване на фактическите наличности на материалните запаси, комисията е длъжна да запечата всички спомагателни помещения имащи отделни изходи, да провери изправността и точността на всички измервателни уреди. При описването на наличните материални запаси в помещенията, не се допускат други лица освен тези, които имат отношение към работата на инвентаризационната комисия. Проверените материални запаси се описват в инвентаризационния опис, в които се показват:

номенклатурния номер;
наименованието,
видът,
групата,
количеството (брой),
тегло,
метри и др.
цената, съобразно с възприетия начин за отчитането им в счетоводството.

При инвентаризацията на незавършеното производство се цели да се установи:
1. Фактическата наличност на произведените детайли, възли, както й намиращите се в процеса на производството незавършени и не сглобени изделия.
2. Неотчетеният брак.
3. Фактическата комплектност на незавършеното производство и до каква степен е обезпечена сглобяемостта на детайлите.
4. Остатъкът от незавършеното производство по анулирани поръчки и по поръчки, изпълнението на които е преустановено.
5. Количеството на продукцията, останала неокомплектована.
6. Фактическата себестойност на намиращите се в производството детайли, възли, както и на намиращите се в процес на производство завършени и не сглобени изделия.

Към незавършеното производство и полуфабрикатите на собствено производство, които се отчитат в сметките за производството, се отнасят:
детайлите, възлите, както и изделията, обработката и сглобяването не са завършени, не напълно окомплектованите готови изделия и непродадената на склад готова продукция.

Преди да започне описването на незавършеното производство, необходимо е да се направи следното:
1. Да се предадат в складовете всички ненужни на производственото поделение материали, купени отвън детайли и полуфабрикати и всички детайли, и възли, обработката на които е завършена.
2. Да се предадат по съответния ред всички бракувани детайли и всички отпадъци, и да се представят за проверка детайлите и възлите със съмнителна годност.
3. Намиращите се в производствените поделения детайли и възли, както и полуфабрикатите, представляващи незавършено производство, трябва да бъдат подредени по начин, който улеснява правилното и удобно установяване на тяхното количество.
Проверката на остатъците от незавършеното производство в детайли и възли се извършва чрез фактическо преброяване, претегляне и измерване. Инвентаризационните описи се съставят отделно за всяко производствено поделение, като се посочват номера на поръчката, наименованието на части, степента на готовност или стадия на обработка, количеството или обемът. Суровините, материалите и купените отвън полуфабрикати, които се намират по работните места още не подложени на каквато и да била обработка, не се включват в описите на незавършеното производство. Те се инвентаризират отделно и се описват в отделни описи.

При инвентаризацията на касовата наличност и другите парични средства се проверяват чрез най-внимателно по единично преброяване на всички намиращи се в касата пари, ценни книжа и др. При установяване на фактическата парична наличност в касата се вземат в предвид наличните пари, а също и пощенските и държавните таксови марки, когато се отчитат като парична наличност. Забранява се включването в касовата наличност на каквато и да е било документи или разписки. Забранено е съхранението на налични пари други ценности, които не са постъпили в касата на законно основание. До доказване на противното те се считат, че са на предприятието, в чиято каса са намерени. За резултатите от инвентаризацията се съставя акт за касова наличност, в който се посочва: датата на извършване на инвентаризацията, трите имена на членовете на комисията и на касиера, основанието за извършването на инвентаризацията, фактически остатък и остатъкът по данни на счетоводството в деня на инвентаризацията.

За установяване на резултатите от инвентаризацията веднага след получаване на инвентаризационните описи, счетоводството съставя сравнителни ведомости за всички МДА и НДА на предприятието. В инвентаризационния опис се посочват данни за установеното фактическо състояние на проверявания обект: шифър и наименование на обекта, мярка и фактическа наличност с данни за количество, единична цена и стойност. В сравнителната ведомост се посочват и съпоставят данни за фактическата и документалната счетоводна наличност в стойност и натурални измерители, както и установените разлики между тях, с информация за натура, единични цени, стойност. Данните за незавършеното производство според инвентаризационните описи се съпоставят със съответните счетоводни данни, за да се установят действителните липси и излишъци.

Съгласно Закона за счетоводството чл. 37. установените при инвентаризация липси и излишъци могат да се компенсират взаимно само при наличие на парично-следствена връзка между тях. Тези компенсации се извършват в натурални стойностни измерители. Не компенсираните излишъци се отчитат като извънредни приходи. Те се оценяват по справедлива цена в момента на извършването на инвентаризацията. Ако стойността на липсите е по-висока от тази на излишъците, разликата се урежда по решение на управителя на предприятието в зависимост от паричните и конкретната материална отговорност. При установяване на липси като резултат от инвентаризацията е много важно прецизно и коректно да бъдат анализирани причините за тях и съответно-определени отговорностите. При установяване на липси, за които е доказана вина на МОЛ, управителя на предприятието издава решение за отчитане на установените липси за сметка на лицата, отговарящи за съответния отчитан обект. Когато резултатът от инвентаризацията е излишък, който не може да компенсира липси, той се оценява по предполагаемата продажна цена в момента на извършването на инвентаризацията. Този резултат се третира като извънреден приход на предприятието.

Инвентаризационната комисия проверява правилността на съставените сравнителни ведомости и съставя протокол за своите заключения, решения и предложения. В протокола се посочват с необходимите подробности причините и виновниците за липсите и загубите, а също и мерките, които са взети срещу виновните лица.

Протоколът на инвентаризационната комисия се одобрява от управителя на предприятието.
Резултатите от инвентаризацията се осчетоводяват в рамките на месеца, за който се отнася инвентаризацията. По изключение при инвентаризиране на големи обекти, когато инвентаризацията продължава дълго време и не е възможно резултатите да бъдат осчетоводени за същия месец, се разрешава по преценка и под лична отговорност на управителя и на главния счетоводител на предприятието това да стане за месеца през който са завършени работите по инвентаризирането. Резултатите от започналите инвентаризации през годината се осчетоводяват задължително в рамките на годишното приключване.

В обяснителната записка към годишния отчет се предвижда задължително раздел “Инвентаризации”, към който се прилага ведомостта за резултатите от инвентаризацията на МДА и НДА, съдържаща данни за резултатите от проведените през годината инвентаризации.
------------------------------------------------

0139: Същност на Брутния вътрешен продукт (БВП).

2011-04-02T00:05:00.000-07:00

Един от най-важните приоритети при формирането и развитието на макроикономическата теория е определянето на състоянието и измененията в равнището на националното производство.
Обобщаващ измерител за равнището на националното производство е брутният вътрешен продукт /Gross domestic product/. Брутният вътрешен продукт (БВП) е пазарната стойност на всички стоки и услуги, предназначени за крайно потребление, произведени вътре в националното стопанство за даден период, обикновено една година.

Брутният вътрешен продукт е един от най-важните икономически индикатори. Той представлява широкообхватно измерване на икономическата активност и сигнализира за посоките на всички агрегати на икономическата активност. Брутният вътрешен продукт представлява общото количество стоки и услуги, произведено в дадена страна за определен период от време. БВП е равен на добавената стойност от всеки отрасъл, без величината на разходите за фактори на производството и без вносни междинни продукти. Той е равен на доходите на всички хора, заети в националното производство. БВП, заедно с чистите доходи от националната собственост в чужбина, образува Брутния национален продукт.

Петте основни компонента на БВП са:

лично потребление,
фиксирани инвестиции,
промяна в инвентара,
потребление на правителството (държавно) и
нетен експорт.

Традиционно средният темп на икономическия растеж, например, за САЩ е между 2,5% и 3,0%. Това е защото много икономисти вярват, че тези граници представляват естествен дългосрочен темп на растеж на производството. Икономически растеж над този “естествен” темп на растеж не може да издържи твърде много: той може да причини инфлация и да доведе до покачване на лихвите от FED, за да се свие монетарната политика до по-малък растеж и да се предпази от пикове в инфлацията. Посоката на увеличение в производствения растеж или растежа на заетостта може да доведе до покачване в поддържания темп на растеж на БВП. Обръщане на икономиката в посока надолу или негативен растеж за две последователни тримесечия се определя като рецесия. По време на рецесия FED ще има склонност да намали лихвите, за да стимулира икономиката и да увеличи темпът на растеж.
За целите на макроикономическия анализ, както и за осигуряване на възможност за сравняване на икономическите резултати в различни моменти от времето или между различни държави, икономическите агенти се обединяват в пет големи групи (основни икономически сектори):

1. Домакинства:
продават земя, труд и капитал на съответните пазари за фактори на производство и купуват стоки и услуги на стоковия пазар. Възможно е обаче да бъдат и производители като образуват или притежават фирми (предприятия). Домакинствата сами вземат решение относно обема на своето потребление или спестяване, както и за начина на разпределение на наличните си финансови средства (пари, бонове, акции). Под домакинство се разбира обикновено едно семейство или група от обитатели на едно жилище или отделен индивид. В съответните нормативни документи се разпределят в отделни категории (напр. земеделци, наемни работници, служащи, упражняващи свободни професии, военни и т.н.).

2. Нефинансови предприятия:
купуват фактори за производство (земя, труд, капитал) и произвеждат блага за стоковия пазар. Те вземат решения относно производството, цените, наемането на работна сила, инвестирането, избор на технология и т.н. с цел да максимизират своята печалба.

3. Финансов сектор:
осигурява всички услуги, свързани с финансово посредничество. Това са търговските банки, различни асоциации за кредитиране, спестяване или осигуряване, пенсионни фондове и др.

4. Правителство: (държавен сектор).
Регулира всички дейности, като създава законова и нормативна база. Осигурява някои обществени блага като образование, инфраструктура, сигурност (армия и полиция), събира данъци, осъществява социално подпомагане, взема решение за обема и състава на държавните разходи.

5. Външен сектор:

Това са икономическите агенти, които не принадлежат към икономиката на страната (независимо от това дали са на нейна територия или са разположени извън нея).
Данните за Брутния вътрешен продукт се представят за предходното тримесечие като в рамките на три месеци се правят три ревизии.

Акцент:
- Растеж при крайния БВП;
- Промени в потребителското търсене;
- Растеж на инвестициите и промени в инвентара;
- Търговски баланс;
- БВП дефлатор.

    Силни страни:
-    Предоставя най-широкообхватната картина на икономическата активност;
- Предоставя измерване на производството, базирано и на търсенето, и на предлагането;
- Комбиниран с данните за заетостта, БВП е важен измерител на производствения растеж;
- Големи покачвания при запасите сочат, че предлагането превишава търсенето, което води до негативни изводи за бъдещия икономически растеж.

   Слаби страни:
Понеже данните се публикуват на тримесечна база, те не са толкова навременни, колкото месечните индикатори за икономическата активност;
- Има предубеждения при измерването на цените. Това може да доведе до подценяване на реалния производствен растеж и по-специално за сектора на услугите;
- Данните не се публикуват за отделните региони.

Тъй като брутният вътрешен продукт зависи от физическия обем на стоките и услугите, които се отчитат при неговото определяне и от равнището на цените на стоките и услугите, което се извежда като средна величина въз основа на индекса на потребителските цени, различаваме номинален и реален брутен вътрешен продукт.

Реалният брутен вътрешен продукт се определя при постоянно, базисно равнище на цените за даден период. Номиналният брутен вътрешен продукт се определя при текущи, променливи цени.
------------------------------------------------

0138: Държавната финансова (фискална) политика.

2011-03-24T00:13:00.000-07:00

Държавната финансова политика (фискалната политика) играе централна роля като част от общата икономическа политика и влияе върху икономическото развитие. Заедно с паричната политика, политиката на валутен курс и политиката на доходите фискалната политика влияе върху платежния баланс, равнището на дълга, равнището на инфлация, върху икономическия растеж и равнището на безработица.

Ако една икономика се характеризира с дълбоки макроикономически дисбаланси, то техният корен обикновено се намира във фискални дисбаланси, които политиката не е успяла до коригира.
Фискалната политика включва данъчна политика и политика на социално осигуряване, политика на разпределение и управление на разходите на бюджета, политика на управление на държавния дълг. Чрез тях фискалната политика влияе пряко върху използването на съвкупните ресурси в икономиката и върху равнището на съвкупното търсене и по този начин оказва въздействие върху поведението на производителите и потребителите, както и върху разпределението на дохода и богатството в икономиката.
------------------------------------------------

0137: Данък върху доходите на физическите лица.

2011-03-08T03:56:00.000-08:00

Подоходните данъци имат за предмет и основа на облагане реализирани или придобити доходи. Един от прилаганите у нас подоходни данъци е данъкът върху доходите на физическите лица.

С този данък се облагат доходите на физическите лица, доходите на предпр., на едноличните търговци и доходите на някой предприятия, които са юридически лица. Облагаем е общият годишен доход и за данъчна година се приема календ. година. На облагане подлежи доходът, получен през данъчната година.
Данъчно задължени са местните и чуждестранните ФЛ и местните ЮЛ, посочени в закона за облагане доходите на физическите лица.
Местните ФЛ, без оглед на тяхното гражданство са лицата:
– чието постоянно местоживеене е в България;
- които пребивават в България повече от 183 дни през всички 365 дневен период. В този случай физическите лица се счита за местно лице през годината, в която пребиваването му надхвърли 183 дни.
Местни ФЛ са и лицата, които пребивават в чужбина по поръчение на българската държава, на нейни органи и/или организации, на български предприятия, чинове на техните с-ва, както и чужди граждани, наети в България от други държави или от м/ународни организации.
Местните ФЛ са данъчно задължени за доходи, произтичащи от източници в България и от чужбина. Чуждестранните ФЛ са данъчно задължени за доходи от източници в България.
Предпр-ята – местни ЮЛ, с годишен оборот за предходната година до 75 млн.лв. се облагат с окончателен годишен (патентен) данък за доходи, произтичащи от източници в България.
------------------------------------------------

0136: Безналични плащания в България. Кредитен превод.

2011-02-28T23:07:00.000-08:00

Когато се говори за безналични плащания, безспорно е мястото и ролята, които заемат банките в съвременната икономика. За да могат да осъществяват ефективно своята основна функция, а именно – капиталовата алокация, съществена част от ежедневната дейност на банката е свързана с посредничеството в сферата на плащанията.

Това се обуславя и от факта, че при всяка една сделка между два икономически субекта е на лице и един двустранен трансфер – движение на стоки или услуги между двете страни, съпътствано от противоположното по посока движение на парични средства. С нарастването на обема на трансферираните суми, географската отдалеченост между отделните субекти използването на наличните пари за уреждане на бизнес взаимоотношенията между стопанските субекти става все по не атрактивно. Използването на безналичните плащания в стопанския живот води до намаляване разходите по осъществяване на паричното обръщение, съкращаване времето на платежния процес, както и гарантиране на по-голяма сигурност на плащането. В условията на глобализираща се икономика, наличните пари остават само в сферата на локалните плащания на дребно, като банките заемат доминираща позиция в останалите плащания. Налагането на широкото използване на безналичните форми на плащане в света като цяло е продиктувано и по още една причина – запазване възможността на централната банка да въздейства върху развитието на националната икономика. От тази позиция, различните законодателства регламентират определен лимит за използването на наличните пари при извършване на сделки. В зависимост от участващите субекти, плащанията могат да се разделят в две групи:
- Плащания, включващи фирми и индивиди,
- Плащания между банкови институции.
От гледна точка на националната принадлежност на участниците биват
- национални и
- международни.
Основните форми на безналични разплащания у нас се регламентират от три основни нормативни акта:
- Закон за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи;
- Наредба №3 за паричните преводи и платежните системи
- Наредба №16 за електронните платежни инструменти
Основните видове безналични разплащания у нас са:
- Кредитен превод (директен дебит)
- Директен дебит (незабавно инкасо)
- Превод с електронни платежни инструменти
Електронните платежни инструменти биват:
- Платежни инструменти за отдалечен достъп – банкова платежна карта и електронно банково платежно заявление при електронни банкови услуги
- Инструменти за електронни пари
Широко използвана форма в българската банкова практика е кредитният превод между банкови сметки, известен още под името директен превод. Той е плащане инициирано от платеца, при което банката задължава сметката му и прехвърля сумата, посочена в нараждането, по сметката на получателя. В случайте, когато наредителят не притежава банкова сметка, е възможно успоредно с подаването на съответните платежни документи да внесе и съответната сума. Основание за извършване на директен превод в подаденото в банката преводно нареждане от страна на платеца. Отговорността и последиците от неправилното им съставяне се носи от платеца. Ако не е договорен друг начин на осъщесвяване превода се извършва чрез БИСЕРА.
Така въз основа на предварителна договореност, клиентът получава предварително заявената стока или услуга, заедно с документ за дължимата на доставчика сума. След приемането на доставената стока и проверка на нейното качество, клиентът изготвя преводно нареждане и го предоставя на обслужващата го банка за изпълнение. Банката проверява наличността по сметката на платеца и при наличие на посочената в нареждането сума я задължава със същата, издава авизо и извършва банков превод към сметката на доставчика в неговата обслужваща банка. Заедно със задължението на сметката на платеца, банката го уведомява за извършеното плащане. В случай че по сметката на платеца няма сума достатъчна за извършване на плащането, банката задържа платежните документи до момента, в който в сметката постъпят достатъчно средства за осъществяване на плащането (не се извъшват частични плащания). При получаването на авизото в банката на доставчика, тя от своя страна увеличава наличността по сметката на доставчика, като същевременно го уведомява за постъпилото плащане в негова полза.
Интересното на за този тип плащания е възможността наредителят да оттегли депозираното в банката платежно нареждане, ако до момента не е задължена сметката му, като разходите свързани с извършената до момента обработка, както и тези за изтегленото му са за негова сметка. Когато контрагентите се обслужват от една и съща банкова институция времето за обработка и извършване на плащането се намалява многократно и отпада необходимостта от междубанков трансфер. Когато банката притежава единна вътрешнобанкова счетоводна система, работеща в реално време, трансферът между банковите сметки се извършва в момента на регистрирането на плащането.
Кредитният превод е предпочитана форма за плащане в случаите, когато платецът е в по силни позиции от доставчикът, тъй като той му позволява да заплати стоката или услугата едва след като я е получил и се е уверил в нейното качество. Прилага се и в случаите , когато платецът има добро финансово състояние и готовност да изпълнява редовно своите платежни задължения или при наличието на дългогодишни отношения и изградено взаимно доверие между контрагентите.за доставчика тази форма крие известни рискове, свързани основно със забавяне или не изпълнението на съответното плащане.
------------------------------------------------

0135: Нужно ли е дефицитното бюджетно финансиране?

2011-02-22T21:50:00.000-08:00

Съставянето и определянето на приходите в държавния бюджет на която и да е държава изисква изключителен професионализъм и познаване на параметрите и поведението на основните пазарни субекти, както и на механизмите за манипулиране на макроикономиката. Определянето както на приходите, така и на разходите и насочването им в определени приоритети е политически въпрос, който се решава на парламентарните избори. Известни са два метода за събиране на държавни приходи – данъчен и дългов. От практическа позиция съществуват три хипотези относно състоянието на държавния бюджет – излишък – когато приходите надвишават разходите за даден период от време, дефицит, когато разходите превишават приходите в абсолютна стойност през определен базов период /обикновено година/ и най-малко вероятния и практически невъзможен, но на теория възможен – равенство между приходите и разходите. Не е прието да се счита, че превишението на приходите над разходите е особено благоприятно, както и обратния вариант. За добър бюджетен мениджър се смята онзи, който успява добре да балансира бюджета, да разпредели оптимално разходите и данъчната тежест и евентуално да проучи възможността за дълг, който ще стимулира производството и потреблението и ще направи тежестта му за бъдещите поколения реално поносима.
Трябва да се знае, че дефицитното бюджетно финансиране почти винаги е за сметка на бъдещото потребление при равни други условия. Използването на заемите се изразява като специфично движение на пари между държавата, банките, финансовите учреждения и гражданите – движение, което е пряко свързано с поведението на правителството като агент на международния и вътрешен капиталов пазар и като заемател на парични средства.

Съществуват множество изследвания на дефицитното финансиране, като крайните мнения са изцяло против заемането на средства от правителствата – класицизъм и неговото разширено прилагане – кейнсианската школа. На базата на анализ на държавния бюджет, дълга и плащанията към него биха могли да се направят редица частни изводи, както за състоянието на публичния сектор, така и за икономическата активност на субектите в България.
Ниското данъчно бреме стимулира инвестициите, привлича капитали, нараства производството, а от там експорта и данъчните приходи /и от корпоративни и подоходни данъци/. При поносима данъчна тежест /поносима, защото склонността за плащане на данъци по принцип е с негативна тенденция/ икономическите агенти избягват данъчните измами и укриването на данъци и по този начин “наливат” приходи в държавния бюджет по законоустановен начин, без да им бъдат налагани санкции.
Важен също е въпроса за подготовката на мениджърите, ангажирани с управлението на държавния дълг. В някои страни въпросът с мениджмънта е изцяло делегиран на отделни бюджетни единици – например агенции, инспекции, където регулирането на заплащането на специалистите брокери на държавния дълг е дерегулирано. Създадени са нива на преференции и привилегии, които привличат квалифициран персонал, който се занимава единствено и само с управлението на дълга – проучване на възможности и интереси, подготовка на емисии, пласиране на дълга на първичния и вторичния пазар, като се съблюдава максимално защита на държавния интерес. В нашата страна въпросът с управлението на дълга е решен чрез възлагането му на министъра на финансите. Негови са главните правомощия по регулирането на държавния бюджет, бюджетната и данъчната политика и управлението на дълга.
Логично е да се спомене размерът на икономиката в сянка, тъй като този фактор оказва пряко въздействие върху данъчните приходи. Не малка роля има механизмът за събиране на данъците, както и системата за поощрения и санкции по отношение на редовните и нередовните данъкоплатци. Липсата на категорични доказателства за тежестта от дълга прави въпроса за неговата оценка многопластов и сложен. Това означава, че всяка конкретна полза или вреда трябва да се разгледа в контекста на конкретната икономическа ситуация. В този смисъл управлението на дълга и дефицитите се подчинява на цялостното изследване на благосъстоянието на една нация.
Потвърждавайки тезата, че дефицитното финансиране чрез дълг е стратегически инструмент в съвременната макроикономическа практика в никакъв случай отрича, че всеки власт имащ мениджър следва да управлява държавния бюджет, респективно дълга “с грижата на добър стопанин”. Известна е фразата на един американски полицай, който казва, че “американското икономическо чудо се гради на кредитните карти”. Наистина, примерът е прост и взет от битовото ниво, но той е показателен относно характера на потреблението и необходимостта на разполагаем паричен ресурс /макар и не наличен/. В случая кредитите стимулират потреблението, потреблението стимулира икономиката, икономиката генерира приходи, натрупват се инвестиции, реализират се икономии от мащаба, консумират се сравнителни предимства на международните стокови пазари – прост, но доказан в практиката цикъл.
------------------------------------------------

0134: Начало на бюджетно финансиране.

2011-02-16T23:10:00.000-08:00

Финансовата история разполага с фрагменти на бюджето-подобна практика още от епохата на робовладелската държава. Има сведения, че в Персия през VІІ в. преди новата ера са съществували бюджетни наченки. Елементи на бюджетна практика се срещат и в древна Гърция. Така например Аристотел пише: “Който иска да обсъжда държавните финанси – трябва да познава приходите – какви са и колко големи са. Независимо от това трябва да се познават и разходите, за да се прамахнат някои, ако са излишни, или да се намалят, ако са големи, защото богатсвото зависи от намаляването на разходите”.

Фрагменти на бюджетна практика има и в древен Рим. Феодализмът със своето затворено натурално стопанство и политическа раздробеност не е изпитвал нужда от помощта на бюджета. Той постепенно се заражда в т.нар. свободни градове. Получили своята политическа, икономическа и финансова независимост от феодала, свободните градове е трябвало да организират свое финансово стопанство. Градските управи установяват приходните форми и тяхната организация, обема и структурите на разходите върху основата на една сравнително демократична организация. И понеже се касае за обществени средсва, започват да се водят на отчет събраните приходи и разходи. Именно по този начин се поставят основите на бюджета, като установена на законодателна основа и с публичен характер, сметка за приходите и разходите и разходите на държавата. Необходимо е да се има предвид, че в Англия още през 1086г. Вилхелм Завоевател въвежда народни книги за разходите и списък на данъците, които могат да се считат за предистория на английския бюджет. Първият съвременен и на законодателна основа бюджет е приет и утвърден през 1688г. в Англия, с което се поставят основите на съвременната бюджетна практика.
Първият бюджет в България след освобождението от османско владичество за времето от 1.ІІІ.1879 г. до 1.ІV.1890 г. е съставен от временното гражданско управление към щаба на руската армия под ръководството на княз В. А. Черкарски. Любопитно е, че приходите и разходите на този бюджет са установени във френски франкове поради това, че българската парична система не е била доизградена, а текстовата част на бюджета е на руски език.
------------------------------------------------

0133: Кредитни карти.

2011-02-12T00:16:00.000-08:00

Кредитната карта е лична или корпоративна пластмасова магнитна карта, издадена от банка, агенция или друга институция, срещу която покупката на стоки или ползването на услуги до определен лимит се минават по сметката на картата въз основа на подпис на бланка. Използва се като средство за удължаване на срока на плащане и дава право да се извършват покупки с отложено плащане. При придобиването на кредитна карта, всеки притежател има определена линия на кредит (кредитен лимит).

Покупките, които може да прави или парите в брой, които може да получи са ограничени до тази линия. Тя сочи различна сума, в зависимост от дадения клиент и вида на картата. Когато се прави покупка, продавачът проверява дали сумата необходима за нея се покрива от картата, като сравнява с компанията издала кредитната карта и ако да, то компанията плаща, като по този начин гарантира заема. По-късно трябва да се плати разликата в парите, които действително има притежателят и тези, които е взел на заем, като това плащане може да стане наведнъж или на вноски. Всеки месец на притежателя на кредитна карта се изпраща информация за съдържанието на сметката му, която съдържа минималния дълг, който трябва да се плати, датата, до която да стане това плащане и лихвата, която ще се наложи върху неплатената сума.
Кредитни карти като VISA or MasterCard позволяват да се плаща за стоки или услуги като се взема кредит до нивото до което е отпуснат на съответния клиент; позволява да се правят месечни плащания след като се направи баланс на изхарчените пари. При карти, при които се заплаща такса при използването им като American Express се изисква пълно заплащане в края на месеца. Кредитните карти позволяват да се правят покупки на кредит без да се носят много пари в брой, позволява да се правят прецизни затвърдени покупки, за които се пази записана информация и осигуряват сигурност и ликвидност на притежателите си.
Кредитните карти позволяват да се правят удобни поръчки по пощата или телефона, да се правят големи заявки, за които да се плаща на по-малки месечни или други вноски, при някои обстоятелства може да се задържи плащането за покупка с доказан дефект или непълнота.
------------------------------------------------

0132: Лизинг.

2011-01-12T10:28:00.000-08:00

Появата на наемните взаимоотношения датират преди повече от четири хиляди години. Основните принципи на наемните взаимоотношения по онова време не се разлчават съществено от тези в наши дни. Но никой не знае точната дата на първата сделка за наем. Въпреки това, първите веществени доказателства за подобна дейност са от приблизително 2000 г. пр. н. е. През 1984 г. по време на разкопки в Шумерския град Ур учените открили прототипи на първите договори за наем. Това били глинени плочи с описание на всички подробности по договора. Тези плочи дали на изследователите основание да смятат, че първите наемодатели били свещеници, живеещи в храмовете на град Ур. Така било открито доказателство, че около 400-450 г. пр. н. е. е била отворена първата “лизингова” компания в историята на човечеството. Това била фамилна фирма в древния град Нипур в Югозападната част на Вавилон. Семейството било неоспорим лидер на пазара на “лизингови” услуги в Персийската империя. Те са били специалисти в даването под наем на земя, но са предлагали и наем на много други продукти – добитък, земеделско оборудване и т.н. А 1954 г. се счита за рождената година на лизинга в съвременния му вид. Тогава традиционния наем получава нова характеристика, която постепено генерира огромен растеж на индустрията в световен мащаб. Това е възможността лизингополучателя да използва ускорена амортизация на наетия актив като данъчна преференция.
Лизинг (leasing) е дума от английския език, която се е превърнала в технически термин означаващ от “наем” до “лизинг” в най-широкия смисъл на думата. Като термин той се използва за вид споразумение, което се различава от стандартните типове договори за наем.

Лизингът е специална форма на наем, при която едната страна (наричана лизингодател) – собственик на даден актив, предоставя правото за ползването на този актив на втора страна (наричана лизингополучател) при определен срок и при конкретна схема на разплащане. След изтичане на срока по договора лизингополучателят става собственик на лизингования актив.
Познати са две основни форми на лизинг:
1) Оперативен лизинг и
2) Финансов лизинг.
Оперативният лизинг означава отдаване под дългосрочен наем. Както и при финансовия лизинг собственик на изделието е лизингодателят. Лизингополучателят заплаща периодични вноски за ползване на съответната вещ (наем). Наемателят се задължава да спазва определени изсквания при експлоатацията на изделието. Лизингополучателят никога не може да стане собственик на лизинговото имущество, защото при приключване на договора връща на лизингодателя изделието, което е ползвал под наем.
При финансовия лизинг собственик на съответните активи е лизингодателят, а като обезпечение по сделката служи техниката. За срока на лизинга лизингополучателят ползва изделието, а финансовият риск се поема от лизингодателя. Лизинговото имущество се застрахова за перида на лизинга. В края на договора след плащането на всички лизингови вноски клиентът става автоматично собственик на вещта.
Лизингът е най-бързият начин да се придобие необходимата вещ, без да се влагат наведнъж големи парични средства. Понякога лизингът е единственият възможен начин да се закупи маркова скъпа техника, без да се блокират оборотни средства. Срещу неголяма първоначална инвестиция в края на лизинговия период при финансовия лизинг желаното имущество става собственост на лизингополучателя. Разнообразието от лизингови схеми позволява на клиента да си избере най-подходящата. Предприемачът е защитен от рискове и разчита на гаранциите, които носят производителят и продавачът. Лизинговите вноски обикновено са по-ниски от вноските за другите видове финансиране. Средствата се влагат на части. Ползването на вещта започва веднага след подписване на договора. Не се изискват гаранции за осъществяване на сделката, защото за обезпечение служи самото оборудване. Дългосрочността на изплащането и сравнително бързото разглеждане на документите по дадена сделка също са добре дошли за предприемачите.
------------------------------------------------

0131: Крайни цели на паричната политика.

2011-01-03T23:13:00.000-08:00

Паричната политика се провежда в областта на количеството на парите (на паричната маса) в обръщение, лихвения процент и валутния курс. Представлява избор и осъществяване в с определена интензивност и мащаби на парични мерки като парична експанзия, парична рестрикция, реализиране на междинни цели и валутно интервениране, които са насочени към постигането на крайните цели на паричната политика на дадена страна. Паричната политика се разработва от централната банкова институция. Целите на паричната политика се разделят на междинни и на крайни цели. Между междинните и крайните цели на паричната политика има определена връзка.

Фотоизточник: images.google

Те са по принцип съвместими, но между някои от тях може да възникне и конфликт, което затруднява провеждането на паричната политика. Такъв конфликт в частност може да се появи при отчитането на краткосрочните и дългосрочните последици от действията на централната банка – това се отнася например за връзката между паричната маса, лихвените проценти, инфлацията, валутния курс и др.
Крайните цели на паричната политика се изразяват в постигането на ценова стабилност, на висока заетост, икономически растеж, стабилност на лихвените проценти, стабилност на финансовите и валутните пазари. Високата заетост е цел, която си струва поради две главни причини. Първо, алтернативното положение (високата безработица) носи много нещастие на хората. От друга страна, когато безработицата е висока, в икономиката има не само бездействащи хора, но също така и бездействащи ресурси (затворени предприятия и неизползвано оборудване) в резултат на което се губи производството и се получава по-нисък брутен вътрешен продукт на страната. Макар да е ясно, че високата заетост е желателна се появява въпроса колко висока трябва да бъде тя и кой е момента, в който икономиката работи при пълна заетост. На пръв поглед изглежда, че момента на пълна заетост е моментът, в който безработицата е нула. Но това определение игнорира факта, че известна безработица, наречена фрикционна безработица, е полезна за икономиката. Например когато работник реши да търси нова работа, той може да остане безработен известно време, докато продължава търсенето й. Работниците често решават доброволно да напуснат временно работата и да се занимават с други дейности, а когато решат да се върнат на пазара на труда, отново минава известно време. Ползата от съществуването на известна безработица е, че в икономиката ще има по-малки периоди без наличието на свободни позиции в предприятията, след напускането на работници. Следователно при крайната цел на висока заетост стремежът не трябва да е към ниво над безработицата нула, а по-скоро към ниво над нулата, съвместимо с пълната заетост, при която търсенето на работна сила е равно на предлагането й. Икономистите наричат този процент на безработицата естествено ниво на безработицата.
Целта устойчив икономически растеж е тясно свързана с високата заетост, защото е по-вероятно предприятията да инвестират в капиталово оборудване, което ще увеличи производителността и икономическия растеж, когато безработицата е ниска. Обратно, когато безработицата е висока и предприятията бездействат, за фирмата не е изгодно да инвестира в допълнителни мощности и оборудване. Макар двете крайни цели да са тясно свързани, политика може да е конкретно насочена към стимулиране на икономическия растеж чрез директното насърчаване на предприятията да инвестират или на хората да спестяват, което осигурява повече средства на предприятията да инвестират.
Стабилността на лихвените проценти влияе на планирането на инвестициите, на частните и на държавните разходи. От своя страна лихвените проценти зависят от общата ситуация в икономиката и в частност от колебанията на ценовото равнище. Централната банка може да има и свои специфични подбуди за намаление на лихвеното равнище – това е желанието й враждебно да не настройва общественото мнение, причина за което могат да станат високите лихвени проценти. Колебанията на лихвените проценти, които влияят на готовността на потребителите да купуват например жилища, затрудняват както потребителите кога да изберат момент за закупуване на жилище, така и строителните фирми, планирайки колко жилища да построят.
Стабилността на финансовите пазари, включително на валутния пазар, е резултат на общата ситуация в икономиката. Тя обаче оказва обратно влияние на икономическата активност. На финансовите пазари влияе позитивно стабилността на лихвените проценти поради връзката между лихвените проценти и цените на финансовите инструменти. У нас например стабилността на финансовите пазари е била винаги приоритетна цел на икономическата и политическата политика поради влиянието на валутния курс върху външноикономическите и финансовите позиции на страната. Стабилността на финансовите пазари се укрепва и чрез стабилност на лихвените проценти, тъй като колебанията им създават голяма несигурност на финансовите институции. Покачването на лихвените проценти води до големи капиталови загуби по дългосрочните облигации и ипотеки, загуби, които могат да предизвикат фалит на финансовите институции, инвестирали в тях.
Стабилността на цените е желателна, защото нарастващото ниво на цените (инфлацията) създава несигурност в икономиката. Инфлацията затруднява и планирането в бъдеще. Например в една инфлационна среда е много по-трудно колко да решите колко средства трябва да заделите, за бъдещи инвестиции. По-нататък инфлацията може да обтегне социалните отношения в една страна. Девалвацията и обезценката, служи само за засилване на тези скрити ефекти.
Факт е, че страните със стабилни пари (ниски темпове на инфлация), следват тенденцията да растат по-бързо от страни с високи темпове на инфлация. Например през последния половин век растежът в Съединените щати е по-нисък, когато инфлацията е по-висока. Средният икономически растеж е 3.9%, когато инфлацията е по-ниска от 3%, и е само 2.7%, когато инфлацията надвишава 6%. Подобен модел се очертава в Европейския съюз през последното десетилетие. Стабилните пари опростяват избора. Когато цените са стабилни, точното време на решението за покупка или производство не е толкова важно. Много по-малко усилия са отклонени от продуктивно използване с единствената цел да се компенсира следващото покачване на цените. Тъй като цените в бъдеще ще са много подобни на тези днес, по-малко усилия се губят за изследване на възможни сценарии относно загубата на покупателна способност. С други думи само стабилността на цените осигурява среда, в която индивидите могат да следват естествените си стимули да генерират най-доброто разпределение на ресурсите и продуктите във времето без никакво разсейване. Следователно само ценовата стабилност позволява на икономическата свобода да действа. Една от основните функции на парите е като разчетно средство – нещо, което да измерва цената на една стока спрямо друга. С други думи те са източник на информация как да се прави верния избор. Колкото по-сигурна е тази информация, толкова по-голям е шансът да вземем правилното решение. Освен факта, че цените могат да бъдат значително по-високи или по-ниски в бъдеще, нестабилните пари създават допълнителни усложнения. Темпът на изменение на цените също така влияе на лихвените проценти и на стимулите да се поддържа капиталът поради други изкривявания в стопанството като зле обмислените данъчни положения. Когато цените варират, изчисленията се променят. Ако инфлацията нараства, количеството от продукти, които могат да се купят с един долар, намалява с течение на времето. Следователно стойността или покупателната способност на доларите, които евентуално ще върнете от приятеля си, ще бъде по-малка от стойността, когато парите са били дадени назаем. Съществува риск от обезценка, който вие бихте желали да избегнете. Начинът, по който повечето хора избягват този риск, е да се изиска от заемателя да плати тази очаквана загуба на покупателна способност в допълнение на алтернативната доходност. Стабилността на цените подрежда очакванията на хората в стопанството и ги оставя да работят по-ефективно за да достигнат потенциала си. Нестабилността на цените разрушава системата като повишава разходите за правене на бизнес и (особено при инфлацията, която отчуждава ресурсите) ограничава стопанската свобода. Стимулите се изкривяват и производството намалява. Политиката, която подкопава стабилността на парите от типа на девалвацията и обезценката, служи само за засилване на тези скрити ефекти. Ценовата стабилност насърчава икономическия растеж и просперитета. При стабилност на цените не се изкривяват стимулите, не се хабят ресурси при опита да се предвиди следващата промяна в инфлацията и се избягва неефективното използване на работници вместо машини. Накратко, сигурните пари правят живота по-лесен и позволяват на хората да се фокусират върху постигането на целите си и на пълния си потенциал. Икономическата свобода нараства. Важният въпрос разбира се е как малките страни могат да постигнат стабилност на цените. Литературата насочва или към обвързване на валутите им към тези на големи и по-стабилни страни или за пълен отказ от отделна валута и присъединяване към оптимална парична зона, базирана на валутата на по-голяма страна. Нито една политика обаче, не може да бъде възприета изолирано. Значително движение по пътя към просперитет трябва да съпровожда паричната иновация. Девалвацията или обезценката не са желана политика за развиващите се страни. Предполагаемите положителни ефекти са прекалено раздути, а недостатъците са твърде големи. Страните, които девалвират, откриват, че бързо идва инфлацията с негативното и влияние върху стимулите, производството, просперитета и растежа.
Макар много от споменатите крайни цели да са съвместими помежду си – високата заетост с икономическия растеж, стабилността на лихвените проценти със стабилността на финансовите пазари – това не винаги е така. Целта стабилност на цените в краткосрочен план често е в противоречие с целите стабилност на лихвените проценти и висока заетост. Например, когато в икономиката има експанзия и безработицата спада, както инфлацията, така и лихвените проценти могат да започнат да се покачват. Ако правителството се опита да предотврати нарастването на лихвените проценти, като купува облигации, наддавайки за цената им и предизвиквайки по този начин спада на лихвените проценти, направените в резултат на това покупки на открития пазар ще доведат до нарастване на паричната маса, което стимулира инфлацията. От друга страна, ако правителството забива нарастването на паричната маса, за да предотврати инфлацията, в краткосрочен план могат да нараснат както лихвените проценти, така и безработицата. Поради това противоречието между целите може да изправи държавата пред много труден избор.
------------------------------------------------

0130: Златния стандарт в България .

2011-01-02T23:17:00.000-08:00

Кратката хронология на емисиите в Третата българска държава сочи следното: през 1881 г. в монетния двор на Англия - Бирмингам, са отпечатани първите монети от 2, 5 и 10 ст. Те били от медна сплав и по-големи от по-късните емисии със същия номинал. През 1882 г. били отсечени монети от 1 и 2 лева, но вече в монетния двор на Русия - Санкт Петербург. Те са вече от сребърно-медна сплав.
През 1883 г. в Санкт Петербург била отсечена монета с номинал 50 стотинки, а през следващата 1884 и първата голяма монета от 5 лв. със високо сребърно съдържание - проба 900/1000.
През 1888 г. се пускат в обръщение първите български медно - никелови монети на обща стойност 3 милиона лева с номинали 2,1/2, 5, 10 и 20 стотинки.
През 1894 г по нареждане на княз Фердинанд, а и в отговор на възходящото икономическо състояние на страната, БНБ отпечатва първата емисия от златни монети. Те са с номинали:
- 10 лева -75 000 бр.,
- 20 лева -100 000 бр.,
- 100 лева -2 500 бр.

Фотоизточник: images.google

По грамаж те са съобразени с европейските стандарти. Качеството им е превъзходно, а високата проба злато е впечатляваща.
През 1912 г. e издадена нова емисия от златни монети, която е трябвало да прославя възходящата българска икономика и приетата на 22 септември 1908 г. титла на Фердинанд - Цар на България. Те са с номинали:
- 20 лева -75 000 бр.,
- 100 лева -5 000 бр.
И тази емисия е с превъзходно качество и е съперничела на европейските златни монети.
Печалният край на Първата световна война довеждат страната и финансовата й система до трагично състояние.
За да се подържа все пак паричното обръщение, БНБ пуска емисии от малки номинали, отсечени от неблагородни метали. Още през войната в 1917 г. се отпечатват цинкови монети от 5, 10 и 20 стотинки.
През 1923 г. се пускат монети - 1 и 2 лева от алуминий, а през 1925 г. - 1 и 2 лева от медно- никелова сплав. Високата сребърна проба на предишни емисии, като че ли вече е забравена.
Веднага след Освобождението, управниците в България въвеждат система, подобна на френската. След приемането на Конституцията и възстановяването на българската държавност приходите и разходите на държавния бюджет продължават да се пресмятат във франкове. Това положение се запазва до края на май 1880 г., когато е приет Закон за правото на рязане на монети в Княжеството, с който всички държавни и обществени институции, както и частните лица са задължени да водят сметките си, да издават и приемат документи в левове и стотинки вместо във франкове и сантими. По време на обсъждането на този закон в Народното събрание народните представители дават редица любопитни мнения и правят интересни изказвания, които са доста показателни за влиянието на паричната система на френскоезичните страни в България по онова време. Още при внасянето на проекта на закона министърът на финансите Петко Каравелов обявява намерението на правителството за присъединяване на България към Латинския монетен съюз. Комисията, избрана от Народното събрание да разгледа предварително законопроекта, дава на народните представители своето положително мнение по него със следните пояснения: „Законопроектът за българските монети е извод от Латинската конвенция, която е най-многопрактична и най-много общеупотребителна. В тази конвенция са влезли: Франция, Италия, Испания, Швейцария, Белгия… Парите, които смятаме да нареже българското Правителство, ще бъдат по системата на французските пари и ще имат същата тежест, същата стойност, същата чистота на метала и същата лигатура. Затова тоя проект е намерен от комисията за твърде редовен, тъй като всичкий свят се стреми да влезе в таз конвенция.“ Много интересен е проведеният при обсъждането на въпроса за наименованието на българската парична единица дебат, по време на който се изказва и народният представител Стефан Стамболов, виден деятел националноосвободителното движение, впоследствие регент и министър-председател: „… тъй като законопроектът се стреми да подаде нашите монети под Латинската конвенция, то мисля, че най-хубавите названия са франк и сантим… Аз желая да бъдат названията също каквито са във Франция.“ В спора в крайна сметка надделява мнението българската парична единица да се нарича лев, който се подразделя на сто стотинки. Във връзка с предвиденото в закона количество от 10 млн. лева на сребърните монети в обращение министърът на финансите Петко Каравелов пояснява: „Тук може някой да си помисли: защо са земени толкова и толкова монети? В това отношение законопроектът се е правил според латинската система, че монетите 1 франк и 2 франка тряба да бъдат толкова, щото да падат по 6 франка на всяка душа. Следователно, България като има 1 600 000 души жители, то предполагам, че тая цифра тряба да бъде приблизително 10 000 000 франка.“ Намерението на правителството да се включи в Латинския монетен съюз е закрепено с чл. 15 и чл. 16 от закона, които гласят: „Чл. 15. Правителствените каси ще приемат златните и сребърните монети на ония държави, които правят част от Латинската конвенция, до такива количества, до каквито те приемат българските монети. Чл. 16. За ония чуждестранни монети, които не са основани на същата монетна система, както българските, и които вървят в Княжеството, финансовото министерство ще издава всеки път, когато намери за нуждно, монетни тарифи, по които те ще се приемат в Правителствените каси.“
Френското влияние в България през първите три десетилетия след Освобождението се утвърждава и по линия на външните български държавни заеми. За периода 1888-1912 г. България получава държавни заеми за около 307 млн. златни лева от английски, германски, австрийски и руски банки. Заемите, получени от френски банки за същия период, са на обща сума 476 млн. златни лева, като в основата на банковите групировки по тези заеми неизменно стои Banque de Paris et de Pays Bâs. Внушителното присъствие на френски капитал в България чрез държавните заеми е в основата на учредената през 1901 г. при Българската народна банка специална служба на представителя на френските банки кредиторки. През 1902 г. тази служба е оглавена от бившия френски държавен служител Жорж Буске, чиято официална длъжност е делегат на носителите на облигации. Буске остава на тази длъжност до 1912 г., когато е заместен от друг французин, Марсел Шарло , до този момент пълномощен министър на Франция в Норвегия, който заема поста делегат на носителите до смъртта си през 1933 г. с едно тригодишно прекъсване по време на Първата световна война.
------------------------------------------------

0128: Кредитни кооперации.

2010-12-25T12:45:00.000-08:00

Кредитните кооперации са с най-дълга история на съществуване в земеделието. Основоположници на този вид кооперации са немските банкови дейци Райфайзен и Шулце. Райфайзен - на локалните кредитни каси, а Шулце - на регионалните популярни банки. За повече от вековната си история кредитните кооперации в много страни владеят значителна част от финансово-кредитната им система, като директно обслужват частните земеделски производители.
Кооперативните сдружения и банки имат за основен предмет на дейност подпомагане на своите членове при осъществяване на парични операции, свързани с първоначалното натрупване на капитала и с провеждането на ефективна стопанска дейност.

Фотоизточник: images.google

Изграждането на парични кредитни учреждения е предшествано от създаване на парични /кредитни/ кооперации от частните производители. Техният статут в повечето случаи е на ограничено отговорно кооперативно сдружение, като всеки член участва с определена дялова вноска. При това положение доверието в кредитната кооперация се гради преди всичко на общата отговорност на нейните членове, което се основава на имущественото им и най-вече на производственото предназначение на кредита.
Кредитни кооперации се изграждат и без спазване на принципа за първоначално формиране на дялов капитал и равно участие в него. По този начин се дава възможност на отделните стопани по-лесно да станат членове на кредитна кооперация, без, разбира се да получават печалба под формата на дивидент. В тези случаи кооперацията формира учредителен фонд, който се набира от изплащаните лихви и от ежегодните излишъци от приходите от дейността и от свободните спестявания на населението.
Статутът на паричните кооперации е изграден по два начина - без дялово участие на принципите на спестовно-кредитна каса и на дялов принцип. Различията се изразяват по отношение на: членство; управление; учредителен фонд; разпределение на печалбата и пр.
При кредитните кооперации без дялово участие на взаимоискателите членството е с неограничен срок.
Управленската структура се състои от: Общо събрание на членовете; Председател; Управителен съвет; Контролен съвет; Наети специалисти и изпълнители.
Учредителния фонд е съставен от: Встъпителни вноски; Лихви по кредити; Депозити на членовете.
Печалбата се разпределя за собствени разходи и за трудови възнаграждения на персонала.
При кредитните кооперации с дялово участие на членовете членството е с неограничен срок и допълнително ограничение на членството до връщане на кредитите.
Управленската структура е представена от: Общо събрание на членовете; Председател; Управителен съвет; Контролен съвет; Назначен финансов мениджър; Наети специалисти; Общо събрание на колектива на кооперацията; Стопански съвет.
Учредителния фонд е съставен от: Встъпителни вноски; Дялови вноски; Депозити на членовете; Външни заеми и Лихви по кредити.
Разпределението на печалбата се извършва за дивиденти на база внесени дялови вноски; за покриване на собствени задължения и за заплащане на труда.
Особеностите на институционалните основи на паричните кооперативни сдружения се предопределят от това, че те се явяват самостоятелно кредитно учреждение, което функционира успоредно и едновременно със стопанствата на своите членове /частните земеделски производители/. Поради това уставните регламенти на тези организации са близки до тези на ограниченото отговорно кооперативно сдружение.
Членството в парични кооперации е неограничено с тази особеност, че при кооперациите с дялово участие се въвеждат ограничения за напускане на кооперацията след връщане на взетите кредити.
Начинът на участие в двата варианта на кредитна кооперация се различава и по това, че при дяловите кооперации се внасят диференцирани вноски според размера на дейността на членуващите стопанства. Особености съществуват и по отношение на възприетия подход на управление. Заедно с общоприетите колективни и индивидуални органи на управление /общо събрание на членовете на кооперацията, председател, управителен съвет и контролен съвет/ трудовия колектив на кредитната кооперация има и свои управленски органи /общо събрание, стопански съвет, наети мениджъри и специалисти/.
Между кооперациите и корпоративните организации съществуват съществени различия. Прието е, че акционерните дружества са институцията, с която кооперациите следва да се сравняват. Съществуващите различия между двата типа организации ясно определят кооперацията като специфично формирование. В по-конкретен план съществените различия се изразяват в следното:
-    Целта на акционерното дружество е да осигурява печалба, а на кооперацията да осигурява максимални чисти и реални доходи на членовете си.
-    Акционерното дружество обслужва обществото като цяло, а кооперацията предимно своите членове.
-    Всеки може да бъде акционер, но не и член-кооператор.
-    Акциите се продават на борсата, а дяловете на член-кооператорите не се продават публично.
-    Управлението на акционерното дружество е на база една акция - един глас, а на кооперацията един член един глас.
-    Гласуването в акционерното дружество може да бъде с пълномощно, а в кооперацията е самолично.
-    Разпределението на печалбата в акционерното дружество е пропорционално на притежаваните акции, а в кооперацията в зависимост от участието на член-кооператорите.
-    Акционерното дружество не ограничава кръга на своите контрагенти, докато кооперацията осъществява дейността си предимно със своите членове.
Кредитните кооперации според начина на формиране на уставния им капитал и различията в механизма на функциониране се делят на следните основни видове:
•    Кредитни взаимоспомагателни спестовни каси
•    Кредитни кооперации (сдружения)
•    Кредитни кооперативни банки
Взаимоспомагателни спестовни каси се изграждат без да се изисква при учредяването им да се внася дялов капитал. Първоначалният им капиталов ресурс се формира от задължителни членски вноски, от депозита на членовете и от лихвата, която получават от отпусканите заеми.
Този вид парични сдружения имат за основна цел осигуряване изгодни кредити на своите членове, без те да получават печалба и да я разпределят между членовете си под формата на дивиденти.
Кредитните кооперации задължително се изграждат на дялов принцип. Основен предмет на дейността на тези кооперации е финансовото подпомагане, чрез осъществяване на парични операции по мобилизиране на временно свободните им парични средства и пренасочването им към производствено потребление. По този начин временните излишъци от парични средства, които в даден момент не се използват производително от техните членове, се внасят под формата на депозит в кооперацията и се предоставят на тези от тях, които имат временна нужда от оборотен капитал. Източник на средства за тези кооперации са и депозитите на членовете, лихвите по заемите и външни заеми.
Кредитните кооперативни банки са кооперативни сдружения на фамилни и кооперативни производители, търговски и други организации, в които те членуват с определена парична дялова вноска. Най-същественото различие на тази кредитна организация е, че когато в даден момент финансовия ресурс не се използва производително от членовете на кооперацията, той се предоставя под формата на кредит на други стопани, които не членуват в кооперацията.
Доверието в кооперативните банки се гради на основата на имуществените гаранции на кредитополучателите и най-вече на производственото предназначение на кредита.
В условията на либерална структурна политика ролята на кооперативния кредит е да мобилизира свободните парични средства на член-кооператорите и да ги насочва към производствено потребление. Освен това излишъците от парични средства, които в даден момент не се използват производително от членовете на кооперацията, се предоставят под формата на кредити на други стопанства. Също така тези кооперативни организации са свързани с единния капиталов пазар на страната и по този начин кооперативният кредит се поставя в пряка връзка с търговския и индустриалния оборот, както и с общите процеси на стопанска дейност на страната.

Източници:
- Дoц. д-p Ивaн Kънчeв, д-p Юлия Дoйчинoвa, "Aгpapeн мeниджмънт";
- Пpoф. д-p. иk. н. Hикoлa Aндpeев, "Агpapна икoнoмикa".
- Меморандум за разбирателство по Програма ФАР за преструктуриране на земеделието.
- Схема на Земеделски капиталов фонд.
- Стандартни Вътрешни Правила, Разпоредби и Формуляри на ВЗКАЧС в България.
- Типов Устав на ВЗКАЧС.
- Сп. "Икономика и управление на селското стопанство" - 2/1996
------------------------------------------------

0127: Понятие за финансиране и инвестиране.

2010-12-21T06:53:00.000-08:00

Финансиране е осигуряването, а инвестиране е влагането на финансови средства в определени активи с цел постигане на финансова възвръщаемост. Например, може да се инвестира в дейността на едно производствено предприятието. В по-тесен смисъл на думата, под инвестиране се разбира набавянето на определено имущество, представляващо дълготрайни активи на предприятието, чрез които предприятието осъществява производствената си функция, като по този начин постига многократна, повтаряща се възвръщаемост на вложените средства. Но също може да се инвестира в оборотни средства, с които предприятието осъществява доставка на консумативи и материали за дейността си, като по този начин се постига еднократна възвръщаемост на вложените средства. В широк смисъл на думата, под инвестиране се разбира всяко приложение на финансови средства с цел възвръщаемост, независимо от обекта на вложение. Приликата между финансиране и инвестиране е, че и двете са свързани с оползотворяването на финансови средства (например, в дейността на предприятие за производство, за услуги или друго), а разликата е, че финансирането е свързано с набавянето на средствата, а инвестирането - с приложението на набавените средства.

Фотоизточник: images.google

В счетоводния баланс инвестирането се записва в актива, а финансирането в пасива. Следователно в актива се посочва структурата на инвестициите (за какво са използвани финансовите средства), а в пасива се посочва структурата на финансирането (откъде, от какви източници са получени финансовите средства).
Според различни критерии финансирането и инвестициите могат да бъдат различни видове.
Според целта на инвестиционните обекти, те се делят: на нова инвестиция и инвестиция за замяна. Целта на новата инвестиция е набавяне на нови инвестиционни обекти. От своя страна новите инвестиции се делят на: пърична, екстензивна и инвестиции за рационализиране. Първичната инвестиция служи за нов инвестиционен обект. Екстензивната инвестиция служи за разширяване на съществуващ инвестиционен обект. Инвестицията за рационализиране служи за обновление на съществуващ инвестиционен обект.
Взависимост от това в кой сектор на икономиката се инвестира инвестициите биват: публични и частни.
Според предмета на инвестициите те се делят на: реални и финансови. Финансовите инвестиции са акции, облигации и държавни ценни книжа. Реалните инвестиции са вложени в технически средства, с които се осъществява съответната дейност.
Според правното положение на източника, финансирането бива: собствено и чуждо. При собственото финансиране източник на финансирането е собственият капитал на юридическото лице. То може да стане по няколко начина: чрез емисия на акции, чрез дялове и чрез самофинансиране от финансовия резултат. При чуждото финансиране собственият капитал се набавя от външни източници. То може да стане по няколко начина: кредитно, чрез продажба на дълготрайни активи и чрез отчисления в специални фондове за предстоящи плащания.
Според произхода на капитала финансирането бива: вътрешно и външно. Разграничаването на отделните видове имущества невинаги може да бъде точно и ясно.
Финансиране чрез дялове в предприятието.
При това финансиране физически или юридически лица предоставят на предприятието собствения си капитал и взависимост от решението дали собственият капитал се предоставя на предприятието от досегашните съдружници или от нови съдружници, финансирането може да бъде: вътрешно и външно. Когато се включват нови съдружници старите съдружници си поделят правата с новите т.е. техните права намаляват.
Кредитното финансиране е чуждо, външно финансиране. То се осъществява по силата на договор между кредитодателя и кредитополучателя.
Кредит имаме тогава, когато изпълнението (доставката на финансирането) и насрещното изпълнение (изплащането на кредита) са разделени едно от друго във времето. Кредитът е в основата на финансирането и е предмета на кредитният договор. Кредитът се урежда чрез договор за кредит. Договорът за кредит представлява единодушно изявление на волята, което може да се осъществи чрез писмено, устно действие или чрез мълчаливо съгласие. Според начина на усвояване, кредитът може да бъде еднократен и револвиращ. Усвояването на револвиращия кредит позволява на кредитополучателя да разполага с определена кредитна рамка т.е. погасените суми по кредита могат отново да се използват в определената кредитна рамка. Усвояването при еднократния кредит е еднократно. Усвояването на кредита представлява начина, по който се използва кредита. Кредитът се гарантира чрез платежоспособността на кредитополучателя, чрез желанието за плащане и чрез поръчителство (в случая говорим за лична гаранция). Поръчителят е длъжен да отговаря за задължението на длъжника. Гаранцията по кредита може да бъде и реална. При реалната гаранция кредитополучателят получава гаранция чрез залог на движимо имущество, чрез ипотека на недвижимо имущество и чрез особени форми на реална гаранция. Особените форми на реалната гаранция са: прехвърляне на правото на собственост върху длъжника (прехвъляне правото на собственост върху движими вещи) и прехвърляне на правото на собственост върху стоки (покупко-продажба).
Самофинансиране.
Под самофинансиране се разбира финансиране с източник неразпределената печалба на едно предприятие. Печалбата увеличава основният капитал по сметките за резерви или по сметката на собственика. Проблемът при самофинансирането е, че изглежда „евтино”, но увеличаването на относителния му дял води до намаляване на размера на инвестициите. Самофинансирането може да бъде открито и скрито. При откритото - отделни суми от неразпределената печалба се отнасят по сметките на съдружниците или по сметките на резервите, а при скритото самофинансиране се образуват скрити резерви.
------------------------------------------------

0126: Как се отпуска банков кредит на фирми? Искане за кредит.

2010-12-18T22:24:00.000-08:00

Отпускането на банков кредит на фирми поставя пред банката редица проблеми и най-вече точната преценка за надеждността на кредитополучателите, перспективността на развиваната стопанска дейност, гаранциите, които клиентът представя срещу искания кредит. Стандартната процедура по отпускане на кредит за бизнес цели обиновено започва с провеждане на проучвателен разговор с кредитоискателя, имащ за цел да даде най-обща представа за фирмата.

Фотоизточник: images.google

Следва представянето на писмено искане от страна на кандидата до избраната от него банка. Искането за банков кредит обикновено има за цел осигуряването на парични средства за финансиране на проект от дадена стопанска дейност или инвестиция. От своя страна, за да се отпуснат исканите средства, банката трябва да бъде убедена, че нуждата от тези средства е легитимна и целесъобразна и че те ще бъдат използвани рационално, така, че да е възможно погасяването на поетото кредитно задължение в уговорените срокове. За банките това е от първостепенна важност, защото по този начин те оценяват размера на кредитния риск, който поемат със сключването на сделката за кредитиране. Това от своя страна се отразява както върху характера на решението им за отпускането на кредита, така и върху неговите условия. Влиянието на този фактор се определя от факта, че размерът на поемания риск има пряко отношение към целесъобразността на кредитната сделка въобще и към възвращаемостта на ангажирания в нея кредитен ресурс. Ето защо банките изискват в комплекта на документите, които придружават искането, да се съдържат определени данни и факти. Преди всичко е необходимо тази информацията да дава възможност за преценка едновременно на легитимността и кредитоспособността на фирмата - кандидат за кредит.
За да бъде отпуснат кредит, банките изискват от своите клиенти няколко задължителни документа. Те се представят с цел да се покаже моментното състояние на фирмата-кредитоискател, нейния статут и положение в пазарната конюнктура, необходимостта от ползване на привлечени средства, както и възможността за връщане на кредита в определен срок и със съответните лихви. Необходимите документи, които кредитоискателят е длъжен да представи пред кредитните специалисти на банката са:
•    Искане за предоставяне на кредит;
•    Декларация за свързани лица;
•    Декларация за гражданско и имуществено състояние;
•    Декларация за открити банкови сметки, ползвани кредити и други задължения;
•    Декларация за наличие или липса на публични задължения по ДПК;
Документи за удостоверяване на правния статут
– съдебна регистрация;
- устав (учредителен договор);
- удостоверение за актуално правно състояние;
- удостоверение за регистрация по БУЛСТАТ;
- разрешения (лиценз) за осъществяване на дейността;
- удостоверение за липса на съдебно-изпълнителни производства;
- удостоверение за липса на производство по несъстоятелност;
- удостоверение за липса на тежести върху предложените обезпечения;
- решение на компетентен орган за ползване и обезпечаване на кредита
Документи за удостоверяване на финансовото състояние
–    счетоводни баланси и отчети за приходите и разходите (заверени от експерт счетоводител, ако се изисква по закон);
–    само за последен годишен и последен текущ периоди референции от банки,
–    извлечения от банкови сметки,
–    договори за доставки, за реализация и други
Документи за удостоверяване собствеността и стойността на обезпеченията, и техните застраховки.
------------------------------------------------

0125: Съвременни пари и кредитни пари.

2010-12-18T05:42:00.000-08:00

Съвременните пари, които притежават свойства и на класическите, и на книжните пари, са нещо средно между тези два вида непълноценни пари. Тъй като съвременните пари не са конвертируеми срещу паричната стока (златото) – банкнотите на централните банки и депозитите на търговските банки са само обещание за заплащане на определена сума пари. Така се стига до извода, че те нямат собствена субстанционна стойност. Тяхната номинална стойност е много по-висока от вътрешната им стойност. Затова те се разглеждат като парични представители – символи (token money).

Фотоизточник: images.google

Съвременните пари са не само всеобщ еквивалент и средство за плащане, а и измерител и носител на икономически и социални отношения, елемент на организацията на пазарните процеси. Те се използват като средство за въздействие върху пазарните и социалните процеси чрез съответната парична политика. Безспорно е, че съвременните пари са динамична величина – те са резултат на продължителна еволюция. Тя се изразява в постепенното откъсване от паричната стока. Поради това съвременните кредитни пари придобиват самостоятелна форма и битие.
Очевидно е обаче, че икономическите процеси продължават да се развиват и еволюират. При по-високо стъпало на производствения процес се появяват нови форми на парите – кредитните пари. Поради това съвременните пари са свързани с по-висша сфера на обществения производствен процес. Едновременно с това те се регулират от други закони, различни от тези при простата стокова циркулация.
Следователно щом има разскъсване между измерителната функция и функцията средство за циркулация на паричната стока, тя престава да изпълнява ролята на пари и отстъпва мястото си на следващата форма на парите или – на следващата стока. Поява обаче на нова парична стока все още не наблюдаваме. Следователно, с основание може да се направи извод, че се появява нова, самостоятелна форма на парите. Това са именно съвременните кредитни пазари. Тези съвременни пари в процеса на размяната служат като изразител на разменната стойност на стоките, като по този начин стават всеобщ еквивалент на стоките.

Фотоизточник: images.google

Тази способност да реализират разменната стойност на стоките ги прави именно самостоятелно битие на разменната стойност. Кредитните пари възникват в условията на златнопаричния стандарт под формата на банкноти (като заместители, представители на пълноценните пари). Представителната им стойност зависи от златното им съдържание, определено от държавата по законодателен път. Реалната основа обаче за възникването на кредитните пари е търговския кредит и свързаната с него циркулация на търговските полици. Така те се превръщат в нещо като представители на стойността на стоките, реализацията на които обслужват. Освен това съвременните пари, при нормални условия, постъпват в сферата на обръщението чрез кредитирането на реално съществуващи процеси. Поради това те придобиват кредитен характер, но ако емисията на парите е предназначена да се покриват бюджетни разлики и дефицити – те се превръщат в книжни пари по своята същност.
------------------------------------------------

0124: Ще въведе ли България еврото?

2010-12-16T04:42:00.000-08:00

След приемането на България към ЕС, възниква въпроса: Кога България ще бъде приета в Европейският Икономически и Паричен Съюз (ЕИПС)? Отговора на този интересен въпрос е много прост: Когато изпълни Маастрихтските критерий за членство, както е направила всяка друга държава членка преди това.

Фотоизточник: images.google

Понастоящем само един от критериите създава проблем на Българското правителство към реализирането на това членство. През 2004 година към ЕС се присъединиха 7 държави от ЦИЕ като само една от тях успя да реализира критериите за членство в Еврозоната. Словения се присъедини към ЕИПС на 01.01.07 г., когато България реализира членството си в ЕС. В същият момент Литва не успя да постигне нужните резултати и не беше допусната в ЕИПС поради високата инфлация реализирана в периода на оценяване. На 25 април 2005 година беше подписан Договор за присъединяване на България към ЕС, в който е упоменато че България ще участва в ЕИПС като държава-членка с дерогация (подобно на останалите 10 държави членки), т. е. България ще може да приеме еврото като национална единица, след като покрие критериите от Маастрихт.
През септември 2004 година беше приета Стратегия за развитие на Българска Народна Банка 2004 - 2009 г., в която е упоменато, че България следва да се присъедини към Европейския Валутнокурсов Механизъм II (ЕВМ II) веднага след присъединяването си към ЕС. На 25 Ноември 2004 г., Министерство на Финансите и БНБ сключиха споразумение, според което желана дата за присъединяване към ЕИПС е втората половина на 2009 г. или най-късно 01.01.2010 г. За момента тези желани дати изглеждат неизпълними поради високата инфлация реализирана през изминалата година и появилият се дефицит в средствие на неотчетени разходи по анекси към различни договори.
------------------------------------------------

0122: Каква кредитна карта да изберете за своите пари?

2010-12-11T06:16:00.000-08:00

Силната конкуренция между банките в отпускането на заеми като, че ли оставя на заден план безкомпромисната борба между тях на един друг пазар - този на кредитните карти. А той съвсем не е за пренебрегване. За последните няколко години - от края на 2006-та до момента, броят на издадените карти драстично нараства от 300 хил. до близо 600 хил. Обогатяването на финансовата култура на българите и навлизането на кредитните карти у нас е факт. Всяка година банките обработват все повече и повече транзакции с кредитни карти. За много от хората те са начин на живот – притежателите на кредитна карта могат да разполагат с допълнителни средства по всяко време на денонощието и да плащат услуги и стоки без да разполагат с нужните за тях средства в момента. Интересен в това отношение е пазара на револвиращите кредитни карти с чип, продукти които навлизат на картовия пазар в България. Затова е добре да се постигне едно по-пълно описание на револвиращите кредитни карти с чип и на тази база да се направи сравнение на този продукт, предлаган различни банки в България.

Фотоизточник: images.google

При изборът на банка, трябва да се има в предвид, че кредитните карти трябва да се ползват предимно за покупки по интернет или ПОС терминали. Ако клиентът смята да ползва кредитната карта за пари на заем трябва да знае, че повечето преференции, които тя дава при покупка отпадат и е добре да се замисли дали няма нужда от овърдрафт вместо кредитна карта. За правилния избор на кредитна карта всеки трябва да направи следното:
Първо, да определи от каква карта точно има нужда – национална или международна. Това ще определи и валута на кредитна карта.
Второ, да проучи офертите на различните банки, за да се избере на коя банка да станете клиент. Някои от най-важните фактори, по които трябва да сравнят различните оферти са:
Двата най-важни фактори са гратисния период и лихвата, която се начислява. Те зависят от това дали ще се теглят пари в брой или ще се правят покупки.
Немаловажни са и таксите които ще се заплащат:
- Някои банки начисляват такса за издаване на кредитна карта. Тя не трябва да влияе на избора защото е еднократна.
- Основната такса, която се плаща на банката е тази за обслужване на кредитната карта. Когато таксата е определена в процент внимателно трябва да се проучат условията за неговото изчисляване, защото такса е постоянна и се заплаща независимо дали се ползва кредитната карта или не.
- Трябва да се провери дали има такса за покупка на стоки и каква е таксата за теглене на пари в брой.
- Трябва да се знаят таксите за различните операции, извършени в офис или ПОС/АТМ устройства на издателя на картата и тези на останалите финансови институции.
------------------------------------------------

0121: Какво е кредит и само в пари ли се отпуска?

2010-12-09T22:03:00.000-08:00

Има различни определения на понятието „кредит”. Най-широкото тълкуване на понятието „кредит” го определя като форма на движение на заемния капитал.

Фотоизточник: images.google

Има и по-детайлни определения на кредита, като самостоятелна икономическа категория, отразяваща обективното съществуване и проявление на едно специфично икономическо явление, в основата на което стои кредитното движение на стойността и свързаните с него заемни отношения, както и израсналата на тяхната основа специфична банково-кредитна надстройка.
Известно е, че една от формите на кредита е банковият кредит, който представлява предоставяне на определен размер парични средства от страна на банката на нейни клиенти при определени условия, за определен период и срещу определено възнараждение за услугата — лихва, такси и комисионни. По-подробното му определение е това: банков кредит е всяко вземане, възникнало в резултат от договор за банков кредит, кредитна линия, придобиване, приемане (акцептиране), гарантиране или поемане на менителнично поръчителство (авал), джиросване на менителници, записи на заповед или други ценни книги, прехвърляне (цедиране) на вземания, предоставяне на кредитни улеснения под формата на разсрочване или отсрочване, удължаване на гратисния период, предоставяне на привилегирован лихвен процент и други подобни, както и отпускане на аванси, откриване на акредитиви, стенд-бай акредитив, отпускане на овърдрафт по банкова сметка и всички останали вземания независимо от използвания финансов инструмент.
В обобщен вид кредитът е вземане и поемане на задължение, които възникват при:
— предоставяне на заем в парична форма;
— сконтиране и джиросване на ценни книги
— записи на заповед, менителници и други;
— влизане в дълг или поемане на дълг;
— придобиване на вземане чрез цесия;
— поръчителство;
— банкова гаранция;
— други вземания или поети ангажименти независимо от финансовата им форма. ------------------------------------------------

0120: "Може ли да се забогатее от икономии?" попитали радио Ереван.

2010-12-04T02:23:00.000-08:00

Радио Ереван отговорило мъдро, както винаги: Да, може да се забогате, ако икономисвате когато доходите ви се увеличават. Колкото повече печелите, толкова повече икономисвате. Тогава спестявате пари по експоненциален закон, което означава много бързо, т.е. забогатявате. Но Вашия случай не е такъв. Когато Вашите доходи нарастват, Вие не икономисвате, а харчите.

Фотоизточник: images.google

При това, колкото повече печелите, толкова повече харчите - за жилище, за обзавеждане, за кола, за бензин, за гуми, за ремонти, за плазма, за пералня и т.н., да не ги изброяваме всичките Ви харчове, че ще ни падне репутацията. Това, че харчите, не е цялата беда. Проблема е, че като похарчите пари за апартамент, това Ви носи още харчове (данъци, ремонти, консумативи...). Като купете плазма, веднага отиват и по 20 лв месечно за кабелен оператор. и т.н. Т.е. когато печелите, не само че харчите, но харчите за пасиви - неща, които Ви носят още разходи. Така, по експоненциална зависимост губите пари, като вода от пробит казан. Но и това не е целия проблем. Когато доходите Ви растат, Вие не само че харчите, не само че се "връзвате" за пасиви, които Ви носят още харчове (при това ежемесечни), но Вие отивате и по-нататък - излизате извън чергата си и започвате да харчите и парите, които не печелите. Вземате кредит, който също изхарчвате за пасиви и така затъвате в блатото на прахосничеството до ръба на брадичката си. И така е въпрос само на малко време или на малко спад в заплатата Ви, за да се набалбукате окончателно и завинаги.
А какво става когато приходите Ви спадат (за да сме изчерпателни)? Когато заплатата или печалбата Ви започва да спада (заради криза, конюнктура или умора) Вие се сещате и започвате да икономисвате като свивате разходите си един по един, докато корема Ви залепне за гърба и останете само кожа и кости. Така, колкото повече икономисвате, толкова повече намаляват приходите Ви и започвате да обеднявате по експоненциална крива, докато загубите всичко. А е казано, ако днес получиш две парички, дай едната за хляб, а с другата направи така, че и утре да имаш две парички (т.е. инвестирай, вложи доходоносно в активи - неща, които ще продължат да Ви носят доходи).

Фотоизточник: images.google

И така, за да приключим академичния отговор на радио Ераван, остава да обобщим: когато печелите, Вие харчите, основно за пасиви. А когато губите, Вие икономисвате от активи. При това положение, и в двата случая, е възможно само да обеднявате. Това правят 96% от населението на земята и затова богатите са малко.
Извод: За да забогатеете е нужно да икономисвате когато печелите и да инвестирате, когато е криза и губите.
------------------------------------------------

0118: Модели на разплащания в интернет.

2010-12-01T23:03:00.000-08:00

В най – общи линии, съществуват няколко модела на разплащания при отношения В2В:
-чрез банки или компании, предлагащи квазибанкови разплащателни функции (компании Actrade и TradeCard);
- сътрудничещи си с банки и финансови компании в областта на обезпечението на средствата (Orbian, iPin и Virtual Purchase Card);
- клирингови къщи.

Фотоизточник: images.google

Платежните системи от първия тип могат да осъществяват както счетоводни транзакции, така и транзакции между търговски партньори. Съществуват обаче и компании, които освен в описаните сегменти, оказват услуги и по отношение на документалните потоци, като тези компании съществено подпомагат логистичните процеси между организациите. В български условия, един от начините е системата за разплащания e–pay.
------------------------------------------------

0117: Парите като средство за натрупване на стойност.

2010-11-30T06:11:00.000-08:00

Във функцията средство за натрупване парите позволяват да се раздели моментът на получаване на дохода от момента на неговото използване и той да се натрупа.
Функцията на парите като мярка за натрупване на стойността е първата исторически обособила се функция на парите. Чрез парите се измерват стойностите на останалите стоки. Това е възможно, тъй като и парите имат стойност.

Фотоизточник: images.google

На нейна основа получателите на доход могат да отложат потреблението си за неопределено дълъг период и да използват парите за бъдещо потребление.
Парите като средство за натрупване или средство за съхраняване на стойността, позволяват да се раздели момента на получаване на дохода от момента на неговото използване и така той може да се натрупва. Трябва да се има в предвид, че реално не парите правят стоките съпоставими и съизмерими. Нещото, което ги прави съизмерими помежду им е това, че всяка стока има определена потребителска стойност под формата на вложени материали, технологии и овеществен труд. За изразяване, измерване на стойността на стоките не са необходими пари. А паричния израз на стойността на стоката представлява нейната цена. Равнището на цените зависи от стойността на стоката и от съотношението между търсенето и предлагането й. Мярката на стойността се измерва чрез мащаба на цените. Това е тегловото количество на обобщена стойност, което се съдържа в една парична единица. Мащаба на цената се определя от държавата. Така парите представляват ликвиден актив, в който е най-удобно да се съхранява стойността, защото са по всяко време приемани при покупка и продажба на стоки и услуги. Доходът или богатството могат да се съхраняват и в други форми, например като се превърнат в земя, акции, облигации, произведения на изкуството и др. Така, освен парите има и други средства за съхранение на стойността. Участниците в пазара могат да държат своето богатство и под формата на реални и финансови активи.
Реалните активи са
терени,
недвижимости,
сгради,
машини,
оборудване,
злато,
диаманти,
картини,
домашно оборудване,
коли, и т.н.
Полезността на реалните активи като средство за съхранение на стойността зависи от покупателната сила на парите. Когато тя пада, реалните активи се явяват като по-добро средство за съхранение на стойността и обратно. Освен че съхраняват в себе се определена стойност, реалните активи са в състояние да осигуряват определена парична възвръщаемост, като бъдат отдавани под наем или влизат в състава на производство, или като служат за обезпечение при вземане на кредит, или по друг начин. Финансовите активи също могат да носят доходи в пари и имат определена номинална стойност. Това са различни дългосрочни и краткосрочни ценни книжа. Към тях някои автори отнасят и различните видове депозити, чуждата валута. Проблемът е, че и те, преди да бъдат използвани при нужда в качеството им на пари, трябва да бъдат трансформирани, което също носи риск от загуба в стойността поради промени в цените, неустойки по договори и др. п.
------------------------------------------------

0115: Парична политика при фиксиран курс на валутата.

2010-11-28T23:09:00.000-08:00

Паричната политика е съвкупност от мерки и действия, насочени към установяване и поддържане на определено състояние на паричната сфера, чрез които се осигурява стабилност във финансовия сектор, ефективно развитие на реалната икономика и се гарантира общото икономическо равновесие. Тя се разработва и прилага от Ценралната банка. Икономическите условия във всяка отделна страна диктуват стратегията при избора на парични и фискални инструменти. С нарастване на капиталовата мобилност и засилване процеса на глобалната интеграция все повече се увеличава броя на страните, които ориентират валутно-курсовата си политика към един от двата типа режими - напълно свободно променлив валутнокурсов режим и твърдо привързан валутен курс. Разбира се, не се отхвърлят категорично и междинните валутнокурсови режими. Страните, ориентира ли се към привързан валутнокурсов режим с фиксиран паритет, са със значителни капиталови ограничения. При провеждането на парична политика при фиксиран валутен курс централната банка фиксира местната парична единица за чуждестранна или сбор от чуждестранни валути. Като икономическа категория валутния курс е съпоставяне на отделни национални парични единици помежду им.

Фотоизточник: images.google

Поради това валутния курс показва цената на една валута по отношение на друга валута. При фиксирането на валутния курс предварително се съобщават размера и времето в нивото на фиксиране. Смята се, че този режим помага на икономиките да избегнат реалното поскъпване на валутния курс при изпреварващи нива на местната инфлация в сравнение с тази в страната, за чиято валута е фиксирана местната. Изборът на чужда валута се прави по политически, географски, исторически или икономически причини. Най-често се избира валута на страна или зона, към която местната икономика е силно обвързана или обществото като цяло иска да обвърже икономиката си със страната или зоната на базовата валута. При фиксиран валутен курс централната банка поддържа определен курс на местната валута към базовата като обявява твърдото си намерение да не променя курса. Това означава, че тя гарантира необходимите резерви в чужда валута, достатъчни да покрият търсенето. При фиксирания курс държавата определя нивото на курса чрез интервенции, изразяващи се в покупка или продажба на валута, или чрез промяна на националните лихвени проценти с цел да се поддържа дадения курс. Съществува възможност обаче курса да се фиксира на грешно ниво. В такъв случай едни транзакции ще бъдат стимулирани, т.е. ще бадат изгодни, а други ще са неизгодни. При големи отклонения това може да предизвика излишък или дефицит в платежния баланс и да се наложи промяна на курса. Очакването на такава промяна повлиява сдържащо на международните транзакции. Фиксираният курс намалява несигурността за износителите и вносителите, а също и за чуждестранните инвеститори, макар че на практика съществува риск правителството да реши да промени курса в бъдеще.
Когато се прилага такава парична политика централната банка трябва да поддържа постоянна готовност за закупуване и продаване на валута по обявените от нея равнища. Това се отнася за всяко количество излишно предлагане или непокрито търсене на валута при фиксираната величина на курса, който пазара би проявил. Ако централната банка не извърши такива покупки и продажби, за да се възстанови равновисието на валутния пазар, измененото търсене или предлагане ще доведе до необходимост от промяна на валутния курс, т.е. при положение, че в определен момент няма търсене за обмяна на цялата налична емисия от местната валута, ще бъдат необходими по - малко резерви в сравнение с паричната база в страната. Това позволява централната банка при необходимост да използва основните инструменти на паричната политика и активно да се намесва при регулирането на лихвения процент или дейността на финансовите институции. Поддържането на фиксиран валутен курс изисква запазване равновесието на валутния пазар. Това може да стане само, ако лихвения процент на депозитите в местната валута е равен на лихвения процент на депозитите в чужда валута. Следователно поддържането на валутния пазар в равновесие при фиксирани валутни курсове изисква централната банка да поддържа местното лихвено равнище равно на лихвеното равнище в чужбина. Така например при увеличаване търсенето на реални парични баланси ще се предизвика увеличаване на лихвения процент в страната. Това на практика ще наруши лихвения паритет и ще направи местните депозити по-доходни в сравнение с депозитите в чужда валута. Тогава централната банка трябва да увеличи реалното предлагане на пари в стопанството. За да се предотврати, обаче понижаването на валутния курс централната банка трябва да интервенира на валутния пазар, като купува чужда валута. С това централната банка предотвратява поскъпването на местната парична единица и възстановява равновесието на финансовия пазар. В този случай фискалната политика може да стимулира заетостта и производството, което се възприема като едно от основните предимства на режима на фиксиран валутен курс. При малка, отворена икономика каквато е България, вътрешното ценово равнище е силно зависимо от валутния курс. При фиксиран валутен курс системата постига стабилност на обменния курс, като по този начин една страна може автоматично да подобри своята конкурентоспособност чрез намаляване на разходите си под тези на други страни, знаейки че обменния курс ще остане стабилен.
------------------------------------------------

0114: Добрите практики по оповестяване кредитния риск на банките.

2010-11-26T22:22:00.000-08:00

Съществуват определени насоки за най-добрите практики за публично оповестяване на кредитния риск в банковите институции. Целта им е да се насърчават банките да предоставят на пазарните участници и публиката информацията, която им е необходима за да правят смислени оценки на профила на дадена банка по отношение на кредитния риск.

Фотоизточник: images.google

Прозрачността в тази област е особено важна, тъй като слабото управление на кредитния риск и лошото качество на кредитите продължават да са основната причина за банковите фалити и за банковите кризи по света.
Оповестяването за кредитния риск е компонент от постоянните усилия на Базелския комитет да насърчава достатъчната прозрачност и ефективната пазарна дисциплина. Както е посочено в документа на Комитета “Повишаване прозрачността на банките”, добре информираните инвеститори, вложители, кредитори и други банкови контрагенти могат да стимулират дадена банка да поддържа надеждни системи за управление на риска и вътрешен контрол и да осъществява дейността си по начин, който е разумен и съвместим с определените бизнес цели. Освен това, прозрачността укрепва доверието в банковата система, като намалява несигурността при оценката на банките. Затова Базелският комитет счита, че прозрачността на банковите дейности и рисковете, присъщи на тези дейности са ключов елемент на ефективно надзираваната сигурна и стабилна банкова система. Базелският комитет координира усилията си с работата, предприета в други групи, свързана с необходимостта от прозрачност на дейностите и рисковете на финансовите институции, включително работата, извършвана от Комитета по глобалната финансова система.
Насоките за най-добрите практики, представени в този документ, са неразделна част от работата на Базелския комитет по осигуряване на изчерпателно ръководство относно кредитния риск в банковите дейности. Паралелно с този документ, Комитетът представи доклад за надеждните практики в управлението на кредитния риск в банките. Базелският комитет издаде и документ с насоки за надеждните практики на отчитане и оповестяване на кредитите. Насоките за най-добрите практики в този документ допълват препоръките в документа за отчитането на кредитите, тъй като се спират на кредитния риск не само в кредитирането, но и в другите видове банкови дейности, включително търговия, инвестиции, управление на ликвидността/финансирането и управление на активите. Приложената към този документ таблица прави сравнение на насоките за оповестяване на кредитния риск с тези в документа за отчитането на кредитите.
Насоките за най-добрите практики се базират на текущите практики на оповестяване в различните страни и върху информационните потребности на пазарните аналитици и другите потребители на информацията. Комитетът предприема фактологично и констативно проучване, включващо интервюта с множество потребители на информация и проучвания на действителните практики на оповестяване, за да установи пропуските в днешните практики на оповестяване на кредитния риск, като това проучване е основа на препоръките в този документ. Насоките обхващат пет обширни информационни области особено важни за оценката на профила на кредитния риск на една банка: счетоводни политики и практики, управление на кредитния риск, кредитни експозиции, качество на кредитите, и приходи.
Базелският комитет признава, че конкретното оповестяване на всяка банка е различно по обхват и съдържание според нивото и вида на дейностите й. Затова може да не е необходимо банката да осигурява цялата оповестявана информация, разгледана в този документ, ако конкретната информация не е от значение за външната оценка на банката. Все пак, от всички банки се очаква да представят достатъчна, своевременна и подробна информация, която да позволя на пазарните участници да правят смислени оценки на профила на банката по отношение на кредитния риск.
Освен че представя най-добрите практики на оповестяване на кредитния риск, документът разглежда и съответните надзорни информационни потребности и видовете информация, която надзорниците събират за кредитния риск.
------------------------------------------------

0113: Видове потребителски кредити според срока за погасяване.

2010-11-26T03:33:00.000-08:00

От гледна точка на срока за амортизиране на дълга, потребителските кредити се разграничават на:
•    безсрочни;
•    краткосрочни;
•    средносрочни;
•    дългосрочни.
Безсрочни са кредитите, които се отпускат от банките за неопределен срок (нефиксирани дата на разрешаване и крайна падежна дата), като в зависимост от условията, уточнени в кредитния договор, кредитополучателят може да разполага с определен кредитен лимит по негово усмотрение. Обикновено такъв вид кредити са известни като кредити до поискване. Кредитополучателят е задължен да погаси такъв кредит при искане от страна на банката. Ако тя не изисква погашение, кредитът се погасява по усмотрение на кредитополучателя. “Краткосрочен” или “средносрочен” в определенията за кредити не трябва да се разбира в тясно икономическо значение, а по-скоро важно е определеното юридическо значение на срока, фиксирано в банковите законодателства на различните държави. Повечето условия за потребителски кредити позволяват максимален период на изплащане рядко превишаващ 36 месеца. Въпреки че под натиска на конкуренцията по-дългите периоди стават често явление.

Фотоизточник: images.google

Чрез определени банкови операции (пролонгиране, конвертация) по падежите на съществуващи вече кредите банките и финансовите компании разрешават на кредитополучателите да прибавят нови дългове към салдото на неизплатени стари. Напълно легално, сроковете на кредитите се удължават за по-дълъг срок и от икономическа гледна точка те започват да наподовят дългосрочния кредит.
------------------------------------------------

0111: Международен валутен фонд (МВФ).

2010-11-20T10:18:00.000-08:00

Международният валутен фонд (МВФ) е замислен през юли 1944 г, на международна конференция, проведена в Бретон Уудс, щата Нью-Хемпшир, САЩ, на която делегати от 44 държави се договарят за основите на икономическо сътрудничество, призвани да не допуснат повторение на пагубната икономическа политика, станала една от причините за Великата депресия през 1930-те години. В течение на това десетилетие в основните промишлено развити страни се намалява нивото на икономическата активност, страните се опитват да защитят своята икономика чрез въвеждане на по-твърди ограничения на вноса на стоки, но това само намалява стремителният спад на световната търговия, производство и заетост. С цел съхраняване на изтощените златно-валутни резерви някои страни ограничават за своите граждани възможността да купуват зад граница, други девалвират своята валута, трети установяват сложни ограничения на правото на гражданите да владеят чуждестранна валута. Обаче тези решения се оказват непродуктивни, и нито една страна не може за сметка на тях да върви напред. Такава „политика на разоряване на съседа" подкопава международната икономика; обемът на световната търговия рязко се съкращава, и в много страни заетостта и стандарта на живот се понижават.
С приближаването на края на Втората световна война водещите съюзнически държави започват да разглеждат различни планове за възстановяване на реда в международните валутно-финансови отношения и в резултат на Бретонвудската конференция е прието решение за създаване на МВФ.

Фотоизточник: images.google

Представителите на страните разработват устав на международната организация (или Статии на съглашението) за надзор на международната валутно-финансова система, а също така за съдействие по отстраняването на валутните ограничения, свързани с търговията на стоки и услуги, и укрепването на стабилността на обменните курсове.
МВФ започва своето съществуване през декември 1945 година, когато първите 29 страни подписват неговите Статии за съглашение.
------------------------------------------------